Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувно е по касационна жалба на Н. С. А., от [населено място], чрез пълномощника й - адв.Д. К, против решение №6283/21.10.2015 г. по адм. дело №11529/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът: Изпълнителния директор на АГКК, [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът: Кмета на [населено място]/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Андреев, изразява становище за недопустимост на обжалваното решение, с оглед последните изменения в ЗКИР / Д.в. бр. 57/2016 г./, съгласно които заповедите за одобряване на първоначална КККР не подлежат на обжалване.

Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, на основание чл. 49, ал. 2 ЗКИР /изм.Д.в. бр. 57/2016 г./.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи:

П. Аивен съд София-град Н. С. А. е оспорила законосъобразността на Заповед №КД-14-132/08.10.2013 г. на ИД на АГКК-[населено място], с която е одобрена първоначална КККР за поземлени имоти в [населено място], р-н "М., [населено място], в частта й относно ПИ с идентификатор [номер], издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР / ред.Д.в. бр. 29/2006 г./. Заповедта е втора по ред, като преди това с влязло в сила решение №7104/18.12.2012 г. по адм. дело №8019/2011 г. на Административен съд София-град първоначално изработената КККР за част от територията на р-н "М.", [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-35/09.06.2011 г. на ИД на АГКК, в частта на конкретно посочени поземлени имоти е отменена като незаконосъобразна и делото, като преписка е върнато на...