Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
С решение № 11442 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 3581/2015 г. Върховният административен съд, второ отделение е отменил решение №2568 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело №1369/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив и определение №208 от 26.01.2015 г. по същото дело, с което искането за редуциране на присъдените разноски е оставено без уважение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 224 АПК. На основание чл. 227, ал. 2 делото е насрочено в открито съдебно заседание с назначаване на тройна съдебно - техническа експертиза и за събиране на доказателства.
Жалбоподателите кметът на [община], [фирма] и Н. К. К., чрез техните процесуални представители изразяват становище за недопустимост на оспорването срещу заповед № А-2131/12.10.2009 г., алтернативно – за неговата неоснователност. Претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът А. А. Г. лично и с упълномощения от нея адвокат, застъпва становище за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответниците Д. Г. Д. и П. М. М. не изразяват становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата срещу оспорения административен акт.
Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 227, ал. 2 АПК, приема следното:
Производството се развива след повторна отмяна от касационната инстанция на обжалваното пред нея първоинстанционно решение. По делото са приети основно и допълнително заключение на допуснатата тройна съдебно - техническа експертиза и писмени доказателства, представени от административния орган.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 АПК е заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 25 и чл. 110, ал .1, т. 3 и 4 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за застрояване с работен устройствен план (ПУП - ПЗ с РУП) за УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на [населено място], като се установява нов начин и характер на застрояване – средноетажно свързано застрояване с Нк до 15 м съгласно нанесените задължителна и ограничителна линии с червен цвят и показатели на режим на застрояване със син цвят на приложения проект.
По делото е установено, че административното производство е започнало по молба вх. №94-Д- 327 от 03.08.2009 г. на Д. Г. Д. и Н. К. К., с която е направено искане за одобряване на РУП за имот 00702.151.22, кв. 81 по плана на А.. Приложени са нотариални актове №604/1986 г. и №200/2008 г. Със заповед № А-1708 от 04.08.2009 г. на кмета на [община] на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ е разрешено да се изработи РУП за УПИ I-1164 и УПИ II-1163, кв. 81 по плана на А.. С решение, обективирано в протокол №21 от 29.09.2009 г. ЕСУТ при [община] е разгледал представения от заявителите проект за изменение на ПУП - ПЗ с РУП и е предложил на кмета на [община] да издаде заповед за одобряването му. Издадена е оспорената заповед № А-2131/12.10.2009 г., с която административният орган е одобрил изменение на ПУП - ПЗ с РУП, като се установява нов начин и характер на застрояване за двата УПИ І-1164 и ІІ-1163 – средноетажно свързано застрояване с Нк до 15 м. Представено е споразумение от 23.06.2009 г. между собствениците на УПИ II-1163 - П. М. М. и УПИ I-1164 - Д. Г. Д. и Н. К. К. за промяна на застроителния план при условията на ЗУТ във връзка с извършване на свързано застрояване между двата имота.
Оспорващата в първоинстанционното и ответник в настоящото производство А. А. Г. е собственик на УПИ ХIII-1166, който е съседен на един от имотите, предмет на разработката - УПИ І -1164, кв. 81.
От приетите основно и допълнително заключение на тройната съдебно – техническа експертиза се установява следното: предвижданията на ПУП, одобрен със заповед № А-19/1992 г. за територията на кв. 81 по отношение на УПИ I-1164, УПИ II-1163 и УПИ XIII-1166 е за нискоетажно свободно застрояване, като извадката от действащия ПУП, на базата на който е изготвен оспорения ПУП – ПЗ с РУП, съответства на корекциите, показани в графичната част и съобразно записа в заповедта от 1992 г. Съгласно графичната част на проекта и обяснителната записка към него с оспорената заповед се променя начинът на застрояване по действащия ПУП от свободно на свързано между два имота – УПИ ІІ-1163 и І-1164. Застроителната линия на новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164, кв. 81 по отношение страничната регулационна линия с УПИ XIII- 1166 е съответно: за установената с вътрешна плътна задължителна линия височина на сградата 10 м е котирано отстояние от З м; за височината на сградата 12 м е котирано отстояние 4 м, а за височина 15 м е котирано отстояние 5 м. Застроителната линия по РУП на новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164, кв. 81 спрямо съществуващата сграда в УПИ XIII- 1166 е както следва: за установената с вътрешна плътна задължителна линия височина на сградата от 10 м, 12 м и 15 м е предвидено съответно отстояние от 6 (3+3) м, 7 (3+4)м и 8 (3+5) м, получени сумарно от записа в графичната част на РУП. В графичната част на ПУП-ПЗ линиите на застрояване на новопредвидената сграда в УПИ I-1164, кв. 81 са прекъснати ограничителни такива, а в РУП са плътни задължителни линии. Предвидената дълбочина на застрояване в ПЗ и РУП не е отразена, но по мащабно измерване в графичната част е около 20 м съгласно основното и 20, 50 м по допълнителното заключение. Застрояването в УПИ I-1164, кв. 81 е разработено за имот с лице спрямо две улици, поради което по отношение на УПИ XIII-1166 се разглежда като застрояване спрямо страничната регулационна линия. Вещите лица са приели, че разстоянието между съществуващата в УПИ XIII-1166 и новопредвидената в УПИ I-1164 сграда следва да е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите за дълбочината на сградата до 14 м – чл. 31, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗУТ. Посочили са, че в указаното със задължителни линии новопредвидено застрояване в РУП графично не е показан отстъп спрямо страничната регулационна линия с УПИ XIII-1166 за дълбочината на сградата над 14 м. Линиите на новопроектираното застрояване в РУП е следвало да отстъпват навътре в УПИ I-1164 съответно с по 0, 30 м на всеки линеен метър от увеличаващата се дълбочина след 14 м спрямо изискуемото отстояние от страничната регулационна линия съгласно приложената таблица, което изискване от 15 – тия метър дълбочина на сградата за съответното тяло (брой етажи 3, 4 и 5) не е спазено. От югоизточния ъгъл на жилищната сграда в ПИ 515.21, съставляващ УПИ XIII-1166, кв. 81, измереното перпендикулярно на регулационната (кадастралната) граница разстояние е 2, 8 метра, т. е. с 0, 20 м по-малко от изискуемото отстояние от 3 м от регулационната граница с УПИ I-1164, кв 81, поради което са приели наличие на условията за приложение на чл. 36, ал. 1 ЗУТ и спазването им за дълбочината на новопредвидената сграда до 14 м. Предвид ограничителните линии на застрояване в ПЗ експертите са дали заключение, че същият е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 2, буква „е” от Наредба № 8/2001 г на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, а по отношение на одобрения РУП са констатирали нарушения на изискванията по всички точки на чл. 62, ал. 3 от същата наредба.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема следното от правна страна: По допустимостта на жалбата на А. Г.:
Оспорената заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на [община] е индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 25 и чл. 110, ал .1, т. 3 и 4 ЗУТ. С нея се променя начинът на застрояване по действащия ПУП от свободно на свързано между двата имота – УПИ ІІ-1163 и І-1164 и характерът на застрояване – от ниско в средноетажно жилищно застрояване.
В разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е определен кръга на заинтересованите лица в административното производство по одобряване на устройствените планове и техните изменения, а именно собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ.
В случая с обжалваната заповед едновременно се одобрява изменение на ПЗ и РУП по отношение на два УПИ. С одобрения проект не се променя предназначението на имотите, предмет на разработката и не се предвижда свързано застрояване със собствения на Г. имот и съседния такъв УПИ I-1164. Затова жалбоподателката може да бъде заинтересовано лице по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 ЗУТ само в хипотезата, когато се допускат намалени разстояния. В ПЗ застрояването е предвидено с ограничителни прекъснати линии без да са посочени конкретни отстояния до границите на съседните УПИ. Видно от заключението на тройната съдебно – техническа експертиза по графични данни на РУП такива намалени отстояния са налице. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ при средно жилищно застрояване, каквото е предвидено с оспорения ПУП, нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата, а според ал. 4 на същата норма разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Съгласно чл. 31, ал. 5 ЗУТ (в относимата редакция към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр. 65/ 2003г.) нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 14 м. При сгради с по-голяма дълбочина разстоянията се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 14 м. В случая в оспорения ПУП не е означена дълбочината на сградите, но по графични данни новопредвиденото застрояване в УПИ I-1164 е с дълбочина 20, 50 м и за него са приложими изискванията на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. От заключението на експертизата се установява, че изискванията за разстояние спрямо дълбочината на сградата над 14 м не са спазени. При тези данни следва да се приеме, че са предвидени намалени отстояния между сградите на основното застрояване на УПИ І-1164 и УПИ ХІІІ-1166. Оспорващата е в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, което обосновава правния интерес на Г. от обжалване на заповедта. Актът й е съобщен надлежно по предвидения в закона ред на 09.12.2011 г., а жалбата до съда е подадена на 20.12.2011 г. Узнаването за издадената заповед е ирелевантен факт и не е равнозначно на съобщаване по смисъла на закона. Следователно, оспорването е допустимо като предявено от активно процесуално легитимирано лице срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Доводите за неговата недопустимост са неоснователни.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 17/2009 г.) във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ.
В частта на одобряване изменението на застроителния план актът е незаконосъобразен по следните съображения:
В заявлението на Д. Г. Д. и Н. К. К. до аминистративния орган, подадено по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, е направено искане за одобряване на РУП. Липсва искане за изменение на ПУП - ПЗ от иницииралите административното производство лица. Няма и твърдения за наличие на такова. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 61/2007 г.) компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с мотивирано предписание или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Със заповедта от 04.08.2009 г. на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 110, т. 3 и т. 4 ЗУТ кметът на [община] е разрешил изработване на проект за РУП за УПИ I-1164 и УПИ II-1163, кв. 81 по плана на А.. Липсва волеизявление за допускане на изменение на ПУП – ПЗ. Посочването на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ като правно основание не може да се приравни на предписание за допускане да се изработи проект за изменение на ПЗ. Подадената от заявителите молба за одобряване на РУП определя обхвата на предложената разработка. Въпреки приложените към искането документи – проект за изменение на ПУП – ПЗ с РУП за УПИ I-1164 с контактен УПИ II-1163, административният орган е дал разрешение само да изработване на РУП, което няма данни да е обжалвано и е влязло в сила. Обемът на мотивираното предписание определя и параметрите на окончателната заповед, с която се одобрява или отказва одобряване изменението на ПУП. Издаването на предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е задължителна част от предвидената в ЗУТ процедура за изменение на ПУП. С оспорената заповед кметът на [община] е пренебрегнал както обхвата на исканото изменение, така и даденото предписание, като ги е разширил. От това следва, че заповедта относно одобреното изменение на ПУП – ПЗ е издадена без изискуемото от закона мотивирано предписание за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ, което представлява съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила по ЗУТ и съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта в тази част по чл. 146, т. 3 АПК.
Несъобщаването на проекта за изменение на застроителния план с РУП на оспорващата Г. не е съществено нарушение на процесуалните правила. То не е довело до нарушаване правото й на защита, тъй като с подаване на жалбата срещу заповедта до съда същата е направила всички свои възражения.
Оспореният акт относно изменението на застроителния план е издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (редакция към момента на издаване на заповедта) - съгласие на заинтересованите собственици. Това са собствениците на имотите, за които се отнася одобреното изменение и са пряко засегнати от него, в случая - собствениците на УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на [населено място], в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В случая тяхното съгласие е налице и е обективирано в представеното по делото споразумение от 23.06.2009 г. за промяна на застроителния план във връзка с извършване на свързано застрояване между двата имота. Като собственик на съседен имот, съгласието на Г. не е необходимо при изменение на плана на посоченото основание. Тя има право на жалба само защото е предвидено намалено отстояние от съществуващата в имота й сграда и новопредвиденото строителство в съседните имоти.
Съгласно чл. 18, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗУТ с плана за застрояване се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване, максималната плътност и интензивност на застрояване, максималната свободна дворна площ, минималната задължително озеленана дворна площ, начинът и характерът на застрояване и линиите на застрояване. В случая с оспорения ПЗ е предвидено свързано средно застрояване между два поземлени имоти с височина на сградите на основното застрояване до 15 м.