Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от :1.Д. Д. и Ц. Д. от [населено място],чрез адв.Ж. и 2.главен архитект на район „Приморски” при [община] срещу решение № 306 от 15.02.2016 г., постановено по адм. д.№2885/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбите се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна със законните последици.

Ответниците К. С.,П. В.,Г. В. и Ц. Ясенова, в писмено възражение оспорват касационните жалби като неоснователни.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, поради неправилно тълкуване на закона досежно правото на главния архитект да делегира правомощията си за издаване на виза по чл. 140 от ЗУТ.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - основателни по следните съображения:

С обжалваното решение е прогласена нищожността на виза изх.№ АУ058471ПР/23.06.2015г. за надстройка на жилищна сграда на граница със съседен имот /свързано застрояване/ на главния архитект на район „Приморски“.Прието е, че визата е издадена при упълномощаване от главния архитект на [община] със заповед, която е служебно известна на съда и е „общоизвестен акт”,но липсва законова възможност за делегиране на тези правомощия от главния архитект на общината, който е компетентния орган съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Решаващият правен извод се базира на тълкуване нормите на чл. 140 ЗУТ във връзка с §1, ал. 4 от ДР на ЗУТ в приложимата редакцията към 23.06.2015г -главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, но не и правомощия, каквото е изрично даденото такова за издаване на виза по чл. 140 ЗУТ.Този извод е подкрепен и с...