Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от И. Н. Б. - С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д., Е. Д. Т. и А. Г. К., чрез адв. К., срещу решение № 1079-ПОД/18.12.2014 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Осигурителен надзор", издадено на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19 от 08.12.2004 г., в частта му по т. 2, с която са утвърдени различни за мъже и жени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2014 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Жалбоподателките твърдят, че оспорените таблици ще се отразят дискриминационно в бъдеще върху размера на личните им пенсии като на жени, родени след 31.12.1959 г., защото те ще получават по-нисък размер на допълнителната пожизнена пенсия в сравнение с мъже при равни други условия, тъй като тези таблици са фактор за определянето им. Това представлява пряка дискриминация по признак "пол", поради което искат отмяна на обжалваната част от решението.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител.

Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес. К. взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, съдът счита същата за неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона и целта му.

Съгласно чл. 192, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионноосигурителното дружество е длъжно да създаде за управлявания от него универсален пенсионен фонд пенсионен резерв за изплащането на пожизнените пенсии на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети, по ред, определен с цитираната по-горе наредба. Пенсионните резерви кумулират средства, които ще се използват при евентуално изчерпване на средствата по индивидуалната осигурителна партида на лицето, т. е. те представляват гаранция, че ако средствата на лицето от осигурителни вноски, които се натрупват там, се изчерпят, то пенсионният резерв ще осигури тези средства за изплащане на пенсията на осигуреното лице. И тъй като за натрупването на един такъв резерв е необходимо все пак да бъде дадена прогноза за една евентуална продължителност на живота при мъжете и жените, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19/2004 г. зам. председателят на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" утвърждава биометрични таблици за смъртност, които дават една средна продължителност на живота за различните възрастови групи. В разпоредбата на § 1, т. 2 от приложимата наредба е дадена легална дефиниция на понятието биометрична таблица за целите на изчисляване на размера на пенсионните резерви, а именно: теоретичен модел, представен под формата на статистическа таблица, характеризираща повъзрастовия режим на преживяване и смърт на определена общност от хора. С други думи, тези биометрични таблици са прогнозите за това колко ще живеят средностатистически хората след пенсиониране, което пък е от значение и в пряка връзка с пожизнения характер на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Или в случая с методите на статистиката, като се вземат предвид различни статистически данни и изчисления, се достига до една вероятна продължителност на живота. Изготвени от служители на КФН със специална квалификация (актюери), тези биометрични таблици играят роля за реда и начина на формиране на пенсионните резерви от ПОД, в т. ч. определяне на размера на необходимите средства и ежегодното им преизчисляване, но те нямат пряко отношение към пенсията, която конкретно лице ще получава.

Размерът на последната, съгласно чл. 131, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от КСО, се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида на лицето, както и на одобрените от зам. председателя на КФН биометрични таблици и технически лихвен процент. Тези биометрични таблици, които се използват за определяне размера на пенсиите обаче са различни от тези, които са утвърдени с обжалваното решение. Те не са единни за всички дружества както утвърдените понастоящем, а се изготвят отделно за всеки пенсионен фонд от дружеството, което го управлява, след което се одобряват от зам. председателя на КФН, ръководещ Управление "Осигурителен надзор". Тоест, когато лицето навърши пенсионна възраст, актюерът на съответното ПОД прави т. нар. разчет за това каква пенсия то ще получава до края на живота си, за което той трябва да разполага с прогнозни данни каква би била евентуалната продължителност на живота на осигуреното лице. Тези данни актюерът взема от биометричните таблици, които са разработени в ПОД, утвърдени са от управителния му орган, а зам. председателят на КФН ги е одобрил.

Следователно биометричните таблици, предмет на оспорване в настоящето производство, служат само и единствено за формиране на пенсионните резерви, които дружеството следва да поддържа. За изчисляване размера на пенсията не се използват тези биометрични таблици, а изготвените по реда на чл. 123, ал. 1, т. 1 от КСО.

Затова, като субекти на допълнително задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в универсален пенсионен фонд, управляван от ПОД, жалбоподателките неоснователно твърдят, че утвърдените с оспореното решение биометрични таблици са фактор за определяне на размера на пожизнената им пенсия.

Размерът на личната пожизнена пенсия на всяка една от тях се определя по реда на чл. 246 от КСО, като биометричните таблици, които участват във формулата по чл. 246, ал. 1, т. 2 от КСО, са различни от тези в оспореното решение. Съгласно забраната на чл. 246, ал. 3 от КСО полът не се отчита като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, поради което не е налице дискриминация по полов признак или твърдяното нарушение на съюзното право.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената част от решението и жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателките следва да се осъдят да заплатят на комисията сумата 300 лева.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от И. Н. Б. - С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д., Е. Д. Т. и А. Г. К. срещу решение № 1079-ПОД/18.12.2014 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Осигурителен надзор".

ОСЪЖДА И. Н. Б. - С., Н. О. Д., Й. Р. Б. - Д., Е. Д. Т. и А. Г. К. да заплатят на Комисията за финансов надзор сумата 300 (триста) лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.