Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Х. Н. Т., осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], област П. и адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 2, офис 6, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Й, против решение № 1351/02.07.2015 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2534/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161400595/04.06.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция / ТД /на Националната агенция по приходите /НАП/ – П. – С. П. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и от М. В. Т., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 807/15.08.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – П. при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения за ДДС за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г. в размер на 39 161.98 лв. и лихви в размер на 21 686.75 лв., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 355 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, вкл. в частта му за разноските, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Същите се свеждат до неправилност на извода на съда, че по процесните фактури ЕТ е получил стоки, които не е заприходил по стоковите си сметки в счетоводството си, но в последствие е реализирал без да издаде документ за продажбата им и без да начисли дължимия ДДС. Според касатора, този извод е неправилен, тъй...