Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Николов С., чрез адв. Г. Н, срещу Решение № 109 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 261 по описа на Административен съд – Добрич (АСДч) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от лицето иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000, 00 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 545/2013 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и С. е осъден да заплати на ОД на МВР – Д. сума в размер на 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, обективирани в обжалвания съдебен акт, конкретно относно приетата липса на настъпили вреди, пряка и непосредствена последица на отменения акт. За обосноваване на обратния извод касационният жалбоподател се позовава на събраните по делото гласни доказателства. Наред с това поддържа становище за необоснованост на направените изводи, че вредите от временно лишаване на С. от възможност да управлява моторно превозно средство (МПС) не са последица от незаконосъобразното наказателно постановление, а от наложената му принудителна административна мярка. Твърди, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и не е обсъдил доводите му. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебното заседание пред настоящия...