Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Н. Ж. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 2684 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 1828/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 5391 от 07.10.2015 г. по адм. д. № 7857 по описа за 2015 г. на Административен съд – София-град. С допълнителна молба излага съображения, че е нарушено правото му на защита, поради това, че е подал молба за правна помощ, и такава не му е предоставена. Моли атакуваните определения да бъдат отменени и делото да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – М., [населено място] оспорва молбата за отмяна и моли за отхвърлянето й.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства и намира молбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна.

С първоначалната си молба молителят е посочил като правно основание за настоящото си искане за отмяна на влязло в сила решение чл. 303, т. 1 и т. 2 от ГПК. С разпореждане от 14.05.2016 г. на заместник-председателя на Върховния административен съд, молбата на Н. М. за отмяна на влезлите в сила решения е оставена без движение, като му е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи конкретно отменително основание по чл. 239 от АПК и точно и мотивирано да изложи основанията за отмяна. С допълнителна молба от 26.05.2016 г. е конкретизирал, че основанието за отмяна е липса на процесуална защита под формата на правна помощ, тъй като в първоинстанционното произвоство е подадена молба за предоставяне на такава, но не е била разгледана от съдебния състав, което е...