Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. Б., палестинец без гражданство, държава на пребиваване Л., против решение № 5174 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4905 от 2015 г. по описа на Административния съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и немотивираност. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна – Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк.. С, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли ожалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Посочва, че единственото намерение на чужденеца и семейството му е да се установят в някоя от държавите в Европа, където са се установили и голяма част от близките им. Не е установено, че срещу него и семейство му да е извършвано преследване или да са отправяни заплахи поради тяхната принадлежност към раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, защото търсещият закрила не е заплашен или принуден да напусне страната си поради грозящо го смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота, или личността му като гражданско лице...