Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н. ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 8508 / 2021 г.
Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу решение № 1117 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 884/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на „Бондибони“ ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 85-ФК от 12.04.2021г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена ПАМ запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: павилион № 2 за захарни изделия в гр. Варна, [улица]и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъп до него за същия срок.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая не е било спорно извършването на нарушението. Съдът неправилно е приел, че ЗПАМ е незаконосъобразна при безспорно и доказано извършване на нарушение и при наличие на мотиви за продължителността на срока на запечатване на търговския обект. Счита, че съдът е трябвало да намали срока на ПАМ ако счита същия за завишен, а не да отмени ЗПАМ. В тази насока се позовава на решенията по адм. д. № 1015/2021 г. на Административен съд – Варна и по адм. д. № 560/2020 г. на Административен съд – Русе. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт. Претендира разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – „Бондибони“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ на началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”- Варна при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - павилион № 2 за захарни изделия в гр. Варна, [улица]и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ ЗДДС и чл. 187 ЗДДС.
Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 09.04.2021г. в 11.57ч. е извършена проверка от органите по приходите в търговския обект. Извършена е контролна покупка на 300 гр. насипни ядки, от които 200 гр. кашу и 100 гр. бадеми, на обща стойност 9.62 лв., заплатена в брой, за което не е издаден фискален бон от намиращо се в обекта, работещо, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство.
Пред първоинстанционния съд е установен фактът на извършване на нарушението.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че изложените мотиви относно определения срок на запечатването не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издаденият акт незаконосъобразен. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и не съответства на целта на закона. Първоинстанционното решение е правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Процесната заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект” за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 300 гр. насипни ядки на обща стойност 9.62 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана на практика липсата/или наличието/ на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект.
Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви.
Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.
Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение.
При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е предвидена законодателна възможност съдебният състав, да определи срок на наложената ПАМ, като измени този определен от контролните органи. В този смисъл са постановените решения на Върховния административен съд: по адм. д. № 3490/2018 г.; адм. д. № 14530/2018 г.; адм. д. № 5051/2020 г.; адм. д. № 9785/2020 г. и др., които формират трайна практика на Върховния административен съд по този въпрос. Решенията по адм. д. № 1015/2021 г. на Административен съд – Варна и по адм. д. № 560/2020 г. на Административен съд – Русе, на които се позовава касатора противоречат на трайната практика на Върховния административен съд и не обвързват настоящият съдебен състав.
Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1117 от 30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 884/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. П. п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА