Образувано е по касационна жалба на „Ресурс 1“ АД от гр. П., срещу решение №233 от 17.04.2018 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. д.№876/2017 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2017 г./03.10.2017 г. издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. П. /РИОСВ – Пазарджик/, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение /ИП/ „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица център“, находящо се на територията на община В., област П., с възложител „Ресурс 1“ АД.
Навеждат се доводи срещу решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.. Г и поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът - директорът на РИОСВ Пазарджик, редовно призован, се представлява от юрк.. Ч, със становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците – О. В и „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг /ВКТВ/“ ЕООД, редовно уведомени, се представляват от адв.. С със становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Ответникът – „Национална електрическа компания /НЕК/“ ЕАД - Предприятие „Язовири и каскади“, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Процесното решение по ОВОС на директора на РИОСВ Пазарджик е прието въз основа на представения доклад по ОВОС с приложените към него документация и всички становища, представени в хода на процедурата, резултатите от проведеното обществено обсъждане, решение №2-1/2017 г. взето по Протокол №2 от заседание на Експертния екологичен съвет /ЕЕС/ към РИОСВ – Пазарджик, проведено на 27.09.2017 г. и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/, чл. 19, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредба за ОВОС/, чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) /ЗБР/ и чл. 39, ал. 12 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/.
Административният орган е постановил отказа си да одобри инвестиционното предложение с мотиви, че: 1/ По чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба за ОВОС: В представения доклад за ОВОС не са отразени съществуващите водохващания, като такива за питейно-битови нужди, находящи се на р.Грънчарица и дере Везьов дол, водоснабдяващи чрез събирателна деривация „Бистрица“ гр. В., както и потенциалните възможности и източници на замърсяване от точковия източник на емисия в атмосферния въздух /капиталната вентилационна система/ и неорганизираните емисии от бъдещата производствена площадка. В плана за изпълнение на мерки за намаляване или предотвратяване на вредни въздействия върху компонентите на околната среда /таблица 9.1./ липсват или са недостатъчни конкретните мерки за недопускане замърсяване на повърхностните водоприемници предназначени за питейно-битови нужди от бъдещата експлоатационна дейност на капиталната вентилационна система, депото за стерил, както и влияние от дъждовните води формирани от производствената площадка.
2/ По чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредба за ОВОС: След станалата служебно известна информация, че е образувана преписка пред Басейнова дирекция – Източнобеломорски район /БД ИБР/, по учредяване на санитарно-охранителна зона около речни водохващания на река Грънчарица и река „Малка река“ за питейно-битово водоснабдяване /ПБВ/ на град Велинград, с възложител „ВКТВ“ ЕООД – Велинград, които се намират в площта на находище „Грънчарица център“ са поискани повторни становища от БД ИБР и РЗИ – Пазарджик, съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Наредба за ОВОС. Вероятността да бъде засегнат водоизточник от изпълнението на дадено инвестиционно предложение се оценява чрез проектиране и очертаване на санитарно-охранителни зони /СОЗ/ в района около него, като определянето на тези зони се основава на числен хидроложки модел. РЗИ-Пазарджик с писмо вх.№КД-4225/21.02.2017 г. изразява становище, че за да бъде отчетено въздействието на бъдещата дейност върху СОЗ представеният доклад за ОВОС следва да се коригира. Предвид постъпилата нова информация, различаваща се от тази в представения доклад за ОВОС и становището на компетентния специализиран орган – РЗИ – Пазарджик, до възложителя „Ресурс-1“ АД е изпратено писмо с посочване възможността за допълване на доклада за ОВОС, съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредба за ОВОС. В получено писмо с вх.№КД-01-4225/29.06.2017 г. „Ресурс-1“ АД изрично отказва да допълни доклада за ОВОС, неприемайки друг начин /коригирана площ на площадката и отчитане въздействието върху поясите на СОЗ/ за осъществяване на инвестиционното предложение. Поради това административният орган е приел, че отхвърлянето на възможността за коригиране на доклада за ОВОС от възложителя означава, че не може да се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда при осъществяване на ИП със заложените параметри.
3/ По чл. 19, ал. 2, т. 3 от Наредба за ОВОС: Преди провеждането на Експертния екологичен съвет /ЕЕС/ в РИОСВ-Пазарджик е постъпило писмо от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ с изх.№КД-04-289/2014/14.09.2017 г., в което са изнесени данни, че със Заповед №СОЗ-М-323/25.08.2017 г. на директора на БД ИБР е учредена санитарно-охранителна зона /СОЗ/ около открити водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на р.Грънчарица и нейните притоци Малка река, Везьов дол и Трълско дере в землищата на с. К. и с. Г., община В., област П.. Предвид поставените абсолютни забрани за дейности в І-ви пояс на СОЗ и условните забрани и ограничения във ІІ-ри пояс на СОЗ, осъществяването на ИП върху посочената концесионна площ би било незаконосъобразно, в нарушение на изискванията на Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно – охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /обн.ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г./. В становището е посочена необходимостта да се коригира концесионната площ на находище „Грънчарица център“, като от нея се изключат площите, засегнати от І-ви пояс и в доклада на ОВОС се съобразят останалите забрани и ограничения за ІІ-ри пояс, като се докаже, че дейността няма да доведе до съществено замърсяване на водите за питейно-битово водоснабдяване. Едва тогава би могло да се гарантира ограничаване въздействието върху питейните води от тези източници.
В депозираното становище на БД ИБР се съдържат данни, че така разгледаното ИП в доклада за ОВОС е в противоречие с изискванията на Наредба №3/2000 г., доколкото в нея са поставени абсолютни и условни забрани за определени дейности.
Депозирано е също и становище на НЕК ЕАД – в което се прави възражение за законосъобразност на ИП, тъй като засяга сервитутни зони в концесионната площ на находище „Грънчарица център“, за които е направено геодезическо заснемане и е изразено становище за необходимост от промяна в концесионния договор. Доколкото в ИП не са отразени съоръженията и сервитутите на събирателна деривация /СД/ „Бистрица“, попадащи в находището, се прилага забраната в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба №16/09.06.2004 г. за търсене, проучване и добив на подземни богатства, както и други съпровождащи дейности.
4/ По чл. 19, ал. 2, т. 5 от Наредба за ОВОС: С вх.№КД-01-4225/15.09.2017 г. е депозирано отрицателно становище на РЗИ Пазарджик по представената документация за оценка качеството на доклада за ОВОС, подробно мотивирано с попадането в концесионната площ на целите І-ви пояси на учредените СОЗ /съгласно Заповед №СОЗ-М-323/25.08.2017 г./ където са позволени единствено дейности по експлоатация на водоизточниците, както и части от ІІ-рите им пояси, където са поставени условия, забрани и ограничения. Посочено е, че към настоящия момент /на произнасяне на РИОСВ Пазарджик/ в доклада и приложенията за ОВОС не са отразени откритите водохващания от събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарица и нейните притоци – Малка река, Везьов дол и Трълско дере, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на община В..
Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу решението за отказ от разрешаване на ИП, като е приел, че същото е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите, и правни основания за издаването му. Административен съд Пазарджик е приел, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, които да са достатъчни основания за неговата незаконосъобразност.
Касаторът е представил пред настоящата касационна инстанция Решение №956 от 27.04.2018 г. по адм. д.№2764/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на „Ресурс-1“ АД е обявена за нищожна Заповед №СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на Б. Д „Източнобеломорски район“ – с център гр. П.. Заповедта касае създаването на Санитарно охранителна зона – СОЗ в района на концесията, предмет на инвестиционното предложение /ИП/ на „Ресурс-1“ АД. Решението на Административен съд Пловдив не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред Върховен административен съд, като по жалбата е образувано адм. д.№8832/2018 г. по описа на ВАС, ІІІ Отделение, насрочено за 17.02.2020 г. от 09.00 часа.
Спорен в настоящото съдебно производство е въпросът - дали „Ресурс-1“ АД е трябвало да изпълни указанията, дадени от административния орган в хода на производството по издаване на решението за ОВОС, като съобрази инвестиционното си предложение със санитарно-охранителната зона/СОЗ/ и нейните забрани и ограничения, с оглед опазване на околната среда, живота и здравето на населението около водоизточниците за питейни-битови нужди. Трябвало ли е съответно дружеството да нанесе корекции в доклада си за ОВОС и в концесионната площ, така че да изключи площите, попадащи в посочените по-горе територии на СОЗ, каквито са били препоръките на РЗИ -Пазарджик, Басейнова дирекция „Източно-беломорски район“-БД ИБР, РИОСВ –Пазарджик.
Първоинстанционният съд е приел, че тези препоръки, както и създаването на санитарно-охранителна зона на територията на концесионната площ е следвало да бъдат съобразени от дружеството при изготвянето на инвестиционното предложение, респективно чрез внасянето на изменения в доклада за ОВОС, въпреки, че заповедта за създаването на СОЗ не е влязла в сила, като обжалвана от същото дружество, към момента на приемане на решението за ОВОС. Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение споделя напълно тези изводи на Административен съд Пазарджик, както и мотивите за приемането им от съда. С оглед съобразяване на крайната цел на постановеното решение за оценка въздействието върху околната среда, е необходимо вносителят на инвестиционно предложение да съобрази всички съществуващи и относими факти и обстоятелства касаещи площта, в която планира да реализира инвестиционното предложение и евентуалното и очакваното им въздействие върху елементите на околната среда, с оглед постигането на основната цел за опазването и съхраняването й от вредни въздействия и опасност от разрушаване и рискове за здравето на населението. Тази важна цел е основна задача и на административния орган при приемането на решението за ОВОС.
Следва да бъдат съобразени релевантните разпоредби на приложимата в процесния случай Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, т. нар. Наредба за ОВОС, чл. 14, ал. 1 от която предвижда, че компетентният орган оценява качеството на доклада по чл. 12 в срок 30 дни от внасянето му, като оценява качеството на доклада за ОВОС по чл. 12, ал. 1 и нетехническото резюме по чл. 12, ал. 2, т. 4 въз основа на следните критерии: 1. съответствие с изработеното задание по чл. 10; 2. отразяване на резултатите от проведените консултации; 3. равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите; 4. оценка на значимостта на въздействията; описание на: преки и непреки, кумулативни, кратко-, средно - и дълготрайни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия върху човека и околната среда от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение; 5. предлагане на мерки за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия за осигуряване на съответствие с нормативната уредба по околна среда и разработен в табличен вид план за изпълнение на мерките съгласно образец по приложение № 2а; 6. наличие на графични материали - карти, схеми, скици, диаграми и др., в подходящ мащаб; 7. нетехническото резюме да не съдържа технически термини.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от същата наредба, за извършване оценка на качеството на доклада по отношение на направените в него анализ и оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение: 1. компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква становище по доклада за ОВОС от: а) съответната РЗИ в зависимост от местоположението на инвестиционното предложение - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат от Експертния екологичен съвет (ЕЕС) при РИОСВ; б) Министерството на здравеопазването - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат във ВЕЕС на МОСВ.
Видно от цитираните разпоредби, основна част от процедурата са дадените становища от РЗИ, Министерство на здравеопазването и съобразяването на доклада за ОВОС и документацията на ИП с тях. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредба за ОВОС, (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 12 от 2016 г., в сила от 12.02.2016 г.) - Когато в резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение и/или нова информация въз основа на експертна оценка, която се различава от представената в доклада за ОВОС, възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада за ОВОС и приложенията към него. Преценката да не се възлага допълване на доклада за ОВОС заедно с мотивите за нея се включва към становището по ал. 5.
Административният орган е спазил изискванията на Наредба за ОВОС, като в хода на производството по издаване решението за ОВОС е получил съответните становища и е указал на дружеството, че следва да направи съответните изменения в ИП, което обаче не е изпълнено от дружеството. „Ресурс-1“ АД е обжалвало заповедта за създаване на санитарно охранителна зона около водоизточниците, засегнати от концесионната територия на ИП. Това обаче не освобождава касатора от задължението му да съобрази инвестиционното си предложение в производството по издаване на решението за ОВОС с дадените указания на административния орган въз основа на становищата на компетентните органи съгласно цитираните разпоредби на Наредба за ОВОС.
При произнасянето си административният орган е съобразил разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба за ОВОС, според която: С решението по чл. 18, ал. 1 компетентният орган одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато: 1. с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве; 2. липсват мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение; 3. заключението от извършената оценка по чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) е, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден, както и в случаите по чл. 33 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ); 4. е депозирано мотивирано становище на МЗ или съответната РЗИ, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве.
Съобразявайки, че не са налице всички необходими предпоставки по чл. 19, ал. 1 от Наредба за ОВОС, на основание чл. 19, ал. 2 от същата, директорът на РИОСВ Пазарджик е постановил решение за отказ от одобряване на инвестиционното предложение, позовавайки се конкретно в мотивите си на чл. 19, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба за ОВОС. Съгласно тази разпоредба, с решението по чл. 18, ал. 1 компетентният орган не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато: 1. с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия не се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве; 2. не са предложени или приети от възложителя или не съществуват други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, с които се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда; 3. депозирани са мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на инвестиционното предложение; 5. е депозирано мотивирано становище на МЗ или съответната РЗИ, че се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве при осъществяване на инвестиционното предложение.
Настоящият състав намира за правилни изводите за законосъобразност на решението за ОВОС. Актът е подробно и изчерпателно мотивиран, с посочените по-горе фактически и правни основания за издаването му. Правилно е съобразил Административен съд Пазарджик, че действително според чл. 38, ал. 1 от Наредба №3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, всички водоизточници, за които няма установени и изградени СОЗ, се привеждат в съответствие с разпоредбите на тази наредба в срок от една година от влизането й в сила. Независимо от това, както е посочил Административен съд Пазарджик неизпълнението в срок от компетентния орган на задължението по чл. 38, ал. 1 от Наредба №3/2000 г. и неокончателното стабилизиране на заповедта на директора на БД ИБР за създаване на санитарно-охранителни зони /СОЗ/ в процесния случай, не е основание касаторът да не изпълни дадените указания въз основа на становищата на РЗИ, МЗ, БД ИБР, като съобрази инвестиционното си предложение с императивното изискване на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба за ОВОС – като гарантира осъществяването му при спазване на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е отхвърлил оспорването срещу решение №2-2/2017 г. от 03.10.2017 г. на директора на РИОСВ Пазарджик.
Решението на Административен съд Пазарджик е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Поради липса на наведените касационни основания, същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и направените своевременни искания на ответниците по делото следва да се присъдят разноски по делото за настоящата съдебна инстанция: на РИОСВ Пазарджик – юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., на О. В и на „ВКТВ“ ЕООД в размер от по 840 лева /700 лева плюс 140 лева ДДС/ за адвокатски възнаграждения на представляващия ги пълномощник, видно от представения по делото списък на разноските и платежни документи.
Воден от горното, Върховен административен съд, състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №233/17.04.2018 г., постановено по адм. д.№876/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „Ресурс-1“ АД да заплати на Регионална инспекция за опазване на околната среда гр. П. сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ресурс-1“ АД да заплати на О. В сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ресурс-1“ АД да заплати на „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг /ВКТВ/“ ЕООД сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.