Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба от председателя на Патентно ведомство на РБ, подадена чрез процесуалния представител И.Н, за допълване на решение № 6587/18.05.2018 г. по адм. д. № 4630/2017 г. на ВАС, трето отделение. В молбата се твърди, че с касационна жалба е било обжалвано решение № 721/08.02.2017 г. по адм. д. № 11401/2014 г. на АССГ, но съдът не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв.

Ответникът по молбата - Р.С, оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че касационната инстанция се е произнесла по целия предмет на оспорването.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, обсъди допустимостта на молбата за допълване на съдебно решение и намира същата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 АПК от постановяване на решението, чието допълване се иска. По същество, молбата е основателна.

Касационният съд не се е произнесъл по обжалваното решение № 721/08.02.2017 г. по адм. д. № 11401/2014 г. на АССГ, в частта на разгледания иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявени искове от Р.С срещу Патентно ведомство, единият от които е иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за период от 6 месеца, считано от 03.09.2014 г. до 01.04.2015 г., през който ищцата не е била на служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № II - 23/22.08.2014 г., издадена от председателя на Патентно ведомство, отменена с решение № 3893/05.04.2016 г.,...