О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 738София, 03.10.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №2656/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от Кмета на общината Е. М. М., срещу решение №61 от 13.03.2015г., постановено по в. т.д.№683/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, т. о.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, че е постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че необосновано въззивният съд е приел, че изработеният проект отговаря на задължителните норми за проектиране съгласно Наредба №2/22.03.2005г. на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Излагат се съображения, че в нарушение на чл. 260 ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела за неотносимо за правния спор възражението на Общината за неизпълнение на задължението на [фирма] да предупреди възложителя ако дадения му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №9/10.09.2010г. по т. д.№150/2009г., на ВКС, ІІ т. о., Решение №22/18.07.2012г. по гр. д.№1186/2011г., на ВКС, ІІІ г. о., както и в Решение №2834/19.11.1974г. по гр. д.№1895/1974г. на ВС на...