Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане № 73/23.08.16 г., постановено по Н.А.Х.Д.241/16 г., съдията-докладчик при РС–Попово е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между РС–Попово и РС–Търговище, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото на РС–Търговище.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:

С наказателно постановление №44-0000039/18.03.16 г., постановено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обл. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 07.04.09 г., издадена от министъра на транспорта (Наредбата).

Постановлението е атакувано с жалба на управителя на дружеството пред РС–Търговище, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д. 946/16 г. С разпореждане №2064/18.08.16 г.,съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС–Попово, приемайки негова компетентност. Според прекратителното разпореждане, действията, които са се дължали от административнонаказаното лице, е следвало да се извършат в [населено място], [община], където са седалището и адресът на управление на търговското дружество. Основание за този извод е дала разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата, която вменява задължение на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, след извличане на информация от дигиталния тахограф и картата на водача, да съхраняват извлечените данни по адреса си на управление.

Въз основа на това пред РС–Попово е образувано Н.А.Х.Д.241/16 г. За да повдигне настоящия спор за подсъдност, съдията-докладчик от този съд е намерил, че в съставените АУАН и НП е посочено, че място на извършване на процесното административно нарушение е [населено място]. Като основание за това е прието, че задължението на превозвача да извлича данни от паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни, е следвало да се изпълни в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище.

Становището на ВКС е следното:

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление е, че в него е посочено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от горепосочената наредба. Описано е, че административното нарушение е извършено от страна на превозвача [фирма], като същият не е извлякъл данни от паметта на тахографа най-малко един път на 90 дни (за периода от 09.02.15 г.– 09.09.15 г. такава информация е извлечена само на 09.09.2015 г.), Описаното нарушение се изразява в бездействие и при това положение, решаващо за определяне на местната подсъдност на делото е да се отговори на въпроса – къде е следвало да бъде извършено дължимото от превозвача действие. За тази цел е необходимо да се анализират някои разпоредби на нормативни актове, свързани с превозната дейност и относими към фактологията в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление.

Посочената да е нарушена разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата регламентира периодичността, в която превозвачите следва да изпълняват, вмененото им в чл. 37, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт задължение – да извличат информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на водача. Следователно, за да се обмисля въпросът за подсъдността, трябва да се изясни мястото, на което действието по извличане на информация е дължимо. В Глава пета от Наредбата, озаглавена „Извличане и съхраняване на информация от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача“ се съдържа уредба единствено на мястото, в което извлечените данни се съхраняват, а именно - в адреса на управление на превозвачите (чл. 37, ал. 2).

Съгласно чл. 89, ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ министърът на икономиката определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85, свързани с одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи и с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи. В изпълнение на казаното е издадена Наредба № РД-16-1054/ 10.10.08 г. Съгласно нея, дейността по изтегляне на данни от дигиталния тахограф се извършва в сервизи за тахографи и от лица, регистрирани да извършват монтаж, проверка и/или ремонт на тахографи, т. е. на оторизирани за целта места, които не са изрично посочени.

В контекста на дадените разяснения, становището на изпращащия РС–Попово, че задължението на превозвача [фирма] е дължимо в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище не може да бъде споделено. Несподелимо е и мнението, че в съставените АУАН и НП нарушението е описано като извършено в [населено място], [улица], където се намира Областният отдел „Автомобилна администрация“. Видно от съдържанието на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение е, че това е мястото, където е направена констатация за неизпълнението на задължението, изразяващо се в действия, които е следвало да бъдат предприети в период от време в миналото. Може да се обобщи, че ако се изхожда от буквалното описание на нарушението в наказателното постановление, то местната подсъдност на делото трудно би била определена, тъй като се касае за неизпълнение на задължение, осъществимо на различни места – във всеки оторизиран сервиз.

Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно да приложи подход, при който да се вземе предвид естеството на извършеното нарушение. Както бе посочено по-горе, текстът на чл. 37, ал. 1 от Наредбата вменява на превозвачите не само задължение за извличане на данни от тахограф, но и задължение за съхраняване на тези данни. Наред с изтъкнатото, превозвачът е задължен да представи вече съхраняваната информация, при поискване на контролните органи. Всичко това сочи, че става въпрос за отделни задължения, при които изпълнението на всяко следващо е поставено в зависимост от това дали е изпълнено предхождащото го задължение. Изпълнението на задължението за съхраняване на данни е мислимо, само ако дадено лице ги е извлякло, а изпълнението на задължението за предоставяне на данните е възможно при положение, че задълженото лице ги съхранява. Що се касае до последното задължение - за предоставяне на данните при поискване от контролен орган, възможно е то да не бъде изпълнено и при хипотеза, при която превозвачът е извлякъл изискуемите данни и ги съхранява. В този случай, нарушението ще касае това трето по ред задължение, тъй като предхождащите го вече са изпълнени. Само тогава мястото на изпълнение би съвпадало с мястото, където контролният орган е поискал да бъде предоставена информацията.

Касателно изпълнението на другите две задължения обаче ситуацията е по-различна. Възможно е предоставянето на данни да не бъде осъществено и защото задълженото лице изобщо не разполага с тях, тъй като не ги е извлякло, та да ги съхранява. Съхраняването на данни от превозвача поначало е възможно само след като те са вече извлечени. Ето защо неизпълнението на задължението за съхранение на данни е неразривно свързано с неизпълнението на задължението за тяхното извличане. Поради това, във всички случаи, при които се установи неизпълнение на задължението за извличане, тази констатация неминуемо включва в себе си и неизпълнение на задължението за съхранение на данните.

Изложеното по принцип, пренесено на плоскостта на конкретния казус, решава въпроса за местната подсъдност по повдигнатия спор в насока на това, че дължимото действие е трябвало да бъде извършено по седалището и адреса на управление на търговското дружество, тъй като именно там се съхраняват извлечените данни на превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка.

Предвид казаното, върховната съдебна инстанция по наказателни дела споделя становището на първия съд, пред който делото е било образувано. Местно компетентен се явява РС– Попово, в чийто съдебен район са седалището и адресът на управление на [фирма],с регистрация в [населено място], [улица], обл. Т.. Затова настоящото съдебно производство следва да бъде изпратено за решаване по същество на РС– Попово.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от РС–Попово Н.А.Х.Д.22241/16 г., за разглеждане и решаване на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на председателя на РС-Търговище за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/