Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК.

Образувана е по искане на адвокат Г.Ч, като пълномощник на К.Б, на Л.Б, на Р.Р и на З.К, и четиримата от [населено място], и на Ж.Б от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 6174 от 11.05.2018 г., постановено по адм. д. № 944/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение и оставеното с него в сила решение № 1534 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 279/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Позоваването е на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, което от правна страна обуславя преценка на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК.

Ответникът - кмет на О. С, чрез юрисконсулт Нуцова, моли искането да бъде уважено.

Ответниците К.Б, М.К, И.Б и Б.Б, и четиримата от [населено място], чрез адвокат Е.П, молят искането да бъде оставено без уважение.

Ответниците С.Ш, К.С и В.Б, всички от [населено място] и Г.Б от [населено място], не са взели отношение.

Искането за отмяна е подадено чрез Административен съд –Благоевград на 29.06.2018 г., а решението на Върховния административен съд, което е окончателно, е постановено на 11.05.2018 г. Следователно срокът по чл. 240, ал. 1 АПК е спазен, а молителите са заинтересовани от изхода по цитираните дела. Ето защо искането се възприема като процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Молителите са участвали в производството по адм. д. № 279/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград като заинтересовани страни. Същите са упражнили правото си на касационна жалба по адм. д. № 944/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение.

Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства...