Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е.А, с постоянен адрес в [населено място], срещу отказ на министъра на вътрешните работи от 26.04.2018 г. по заявление с вх. № 317р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР. Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, иска отмяната му, връщане на преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по заявлението, присъждане на разноските по делото.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, не взима становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят Е.А, полицейски инспектор V степен, в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Пето районно управление - Пловдив при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Пловдив на 31.01.2017 г. е подал заявление чрез директора на ОДМВР - Пловдив до министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 167, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР) е помолил да му бъде разрешено да участва в конкурс за заемане на длъжност по срочен договор в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за позиция Monitotring officer и Security officer за държавите Македония и Украйна. На заявлението са положени две резолюции "Да" с подпис - на 31.01.2017 от директора на ОДМВР - Пловдив и на 13.02.2017 г. от министъра на вътрешните работи, като заявлението е върнато за запознаване от служителя. Видно от приложеното писмо от изпълняващата длъжността началник на отдела по наемане към ОССЕ до посланик Спасов, Постоянна мисия на Р. Б от 06.04.2018 г., представено в оригинал и превод на български език, Главният наблюдател на Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ е одобрил кандидатурата на господин Е.А за наблюдател. След разменена кореспонденция между служителя на ОССЕ, отговарящ за обучението на наблюдателите и командироването им и жалбоподателя относно началната дата на наемането Е.А е депозирал заявление с № 317р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР до министъра на вътрешните работи, с което е поискал да му бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск. 05.2018 г. по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР, поради заемането на длъжност по срочен договор, кандидатстването за която му е било разрешено. Ангелов е уведомил министъра, че по негова молба срокът за заемане на позицията е променен от 22.04.2018 г. за една година на 06.05.2018 г. и ще представи договора след сключването му. На 26.04. 2018 г. министърът на вътрешните работи е поставил резолюция "Не съгласно ДЗ". Докладната записка, на която се позовава министъра всъщност е регистрирана на следващия ден - рег. №8121р - 8709/27.04.2018 г. и е от заместник - министъра на вътрешните работи. В нея е описаната фактическата обстановка, която приема и съдът за установена, но е посочено, че директорът на ОДМВР - Пловдив е изразил несъгласие за ползване на неплатен отпуск по заявлението и е предложено да не се разрешава ползването на неплатен отпуск по заявлението. Един ден преди датата на регистрационния номер на докладната записка - на 26.04.2018 г. министърът на вътрешните работи е положил резолюция "Да" върху нея.
В преписката се съдържат и са приети по делото заповед №8121з -388/04.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в която в II. 2. е указано, че неплатеният отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР се разрешава от министъра на вътрешните работи и писмо рег. №8121р - 23358/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. В това писмо на ръководителите на структурите е указано, че съгласно чл. 167, ал. 1 ЗМВР държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР може да кандидатства в лично качество за заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Р. Б е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи. Посочено е, че при кумулативно наличие на двете предпоставки - предварително писмено разрешение от министъра за кандидастване по чл. 167 от ЗМВР и предложение от институцията, структурата или международната организация за сключване на договор, на служителя се дължи неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, като служителят запазва заеманата длъжност в съответната структура.
В съдебното производство е представено и прието като писмено доказателство в оригинал на английски език и с превод на български език удостоверение за назначаване от 17.09.2018 г., издадено от ОССЕ, Специалната наблюдателна мисия ( СНМ ) в Украйна, което установява, че жалбоподателят е назначен в СНМ в Украйна от 06.05.2018г. и понастоящем работи като наблюдател на СНМ в Украйна на ОССЕ. Посочено е, че е на служба към СНМ в Украйна до 31.03.2019 г. съгласно срока на мандата на СНМ в Украйна на ОССЕ.
Предвид така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният отказ с характер на индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по ЗМВР и има писмена форма, като относно мотивите препраща към докладната записка, която макар и с регистрационен номер от следващия отказа ден съдържа установените от административния орган факти. Следва да се посочи, че жалбоподателят предвид заеманата от него длъжност е държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият съгладно чл. 167, ал. 1 ЗМВР може да кандидатства за заемане на длъжност по срочен договор в международна организация в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Р. Б е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи, каквото същият е получил при кандидатстването си за наблюдател в СНМ в Украйна на ОССЕ. България е член на ОССЕ от 1973 г., като с решение №1117/21.03.2014 г. на ОССЕ е създадена Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ, а с решение №1289/22.03.2018 г. мандататът на СНМ в Украйна е продължен до 31.03.2019 г. Жалбоподателят е одобрен и назначен на длъжността наблюдател за срок до края на мандата на мисията, поради което за него са били налице и двете кумулативно необходими условия по указанията, съдържащи се в писмо рег. №8121р - 23358/18.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, за да му бъде разрешен неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в международна организация - а именно да е кандидаствал за позицията, отговаряща на условията на чл. 167, ал. 1 ЗМВР с разрешение на министъра и да е получил предложение от международната организация за назначаване. Освен, че не съдържа фактически и правни основания, които да мотивират отказа за разрешаване на неплатен отпуск, включително и като се има предвид съдържанието на докладната записка, така постановеният отказ противоречи, както на материалния закон, така и на дадените от министъра указания за кумулативно необходимите предпоставки, при които следва да се разреши отпуска. Отказът е и в противоречие с целта на закона - а именно държавните служители от МВР, които притежават необходимата компетентност, да заемат по срочен договор длъжности в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Р. Б е страна, като им се запазва мястото в МВР като на лица, доказали компетентността си.
С оглед изложеното налице са отменителните основания на чл. 146 т. 2, 3, 4, 5 АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно - производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, които налагат отмяна на оспорения отказ и изпращане на преписката за ново произнасяне от министъра на вътрешните работи със задължителни указания, съдържащи се в предходния абзатц на съдебното решение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, разноски за превод на документи в размер на 32 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева или общо 692 лева, платими от МВР.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на министъра на вътрешните работи от 26.04.2018 г. по заявление с вх. № 317р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР, по жалба на Е.А, с постоянен адрес в [населено място].
ВРЪЩА преписката на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по заявление с вх. № 317р - 4447/18.04.2018 г. по описа на МВР със задължителни указания в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати разноски по делото в размер на 692 ( шестотин деветдесет и два ) лева на Е.А, с постоянен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Решението подлежи на обжалване от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.