Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 187, ал. 3 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на С.К от [населено място] срещу Решение по т. 2.6 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което, на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, жалбоподатеката не е назначена на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Пловдив – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението по визираната точка от посочения протокол на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че в краткия стенографски протокол липсват мотиви, от които да се направи извод от кои факти и обстоятелства се е стигнало до приетата от членовете на СК на ВСС констатация за липсата на необходимите професионални качества от нейна страна.

Счита, че съгласно законовите разпоредби и по - конкретно от разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ, преценката за тези професионални и нравствени качества се прави въз основа на съответствието им с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, която преценка, предвид липсата на мотиви, не може да бъде съотнесена към Кодекса, нито биха могли да се преценят обективните критерии по ЗСВ.

Възразява и срещу мотивите на кадровия орган по отношение на извода за вземане на това решение на база получените оценки на жалбоподателката и липсата на професионален стаж като съдия. Иска се отмяна на оспореното решение, и изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът – Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, чрез юрк.. Т, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок депозира подробни писмени бележки.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата и доводите на...