Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Д.Д против решение №5107/ 03.08.2017 г., постановено по адм. д.№3607/2017 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед №8890/13.11.2016 г. на инспектор 02 Група, 01 сектор при отдел „Пътна полиция“ СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от Закон за движение по пътищата - до заплащане на дължимата глоба ". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението.

Ответникът инспектор втора група, първи сектор при Отдел „Пътна полиция“-СДВР не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че на Д.Д е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №447731 от 13.11.2016 г. за това, че на същата дата по АМ „Люлин“ по посока към гр. П. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“,с регистрационен номер [рег. номер на МПС], като при извършена проверка водачът не е представил контролен талон към СУМПС, знак за ПТП, без валиден винетен стикер, без да е заплатил наложени от органите на "Пътна полиция" глоби в указания срок.

По делото не е спорно, че на водача е бил издаден фиш № К-1080458/23.11.2015г., връчен на 21.12.2015 г. с който му е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движение по пътищата. Съдът е установил, че глобата е заплатена на 03.04.2017 г.

За да отхвърли жалбата, административният съд е приел,...