Образувано е по касационната жалба на Д.Б от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 713 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 842/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу АУЗ № АУ001454/02.09.2016 г. на орган по приходите към отдел "МДТ" при О. П в частта, с която е определен данък върху превозни средства за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на главницата от 467, 5 лв. и общ размер на лихвите от 142, 82 лв., потвърден с решение № 13-Д-62/12.10.2016 г. на началник отдел „ Местни данъци и такси“ при О.П.К релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, неправилно приложение процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и не е отговорил на основния въпрос, а именно дали превозното средство - предмет на данъчно облагане, реално съществува. Според касатора именно фактът на реалното съществуване на вещта или нейното погиване през определения в акта период е правнорелевантния факт, от който се пораждат/ не се пораждат задълженията на касатора за заплащане на данъка за моторното превозно средство. Касаторът твърди, че АУЗ следва да бъде издаден само при наличието на подадена декларация от страна на лицето, в противен случай е било необходимо провеждането на ревизионно производство. Оспорва правния извод, че актът е издаден в установената от закона форма. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният АУЗ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Ответникът органът по приходите към отдел "МДТ" при О. П изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д.Б срещу АУЗ № АУ001454/02.09.2016 г. на орган по приходите в отдел "МДТ" при О. П, с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства /ДПС/ в общ размер на главницата от 467.50 лв. и общ размер на лихвите от 142.82 лв. за притежаван от него лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", рег. номер [рег. № МПС], за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд - Пазарджик е обосновал извод, че данъчнозадължено лице по чл. 53 ЗМДТ е Д.Б, като е отхвърлил доводите на оспорващия, че не е собственик на автомобила, тъй като има сключен договор за покупко-продажба без нотариална заверка на подписите. Решението е правилно.

С данък по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б, а предвид разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собственика на ППС. Касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на посочените норми, а обстоятелството, че моторното превозно средство не се е намирало във владение на собственика, не освобождава последния от заплащане на данък за него. Наличието на договор за покупко-продажба, който не е нотариално заверен, няма транслативен, правопораждащ ефект, тъй като за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство е предвидена специална форма /арг. чл. 144, ал. 2 ЗДвП/. Собствеността се прехвърля с писмения договор, с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача, а такъв не е представен в съдебното производство. Касаторът не твърди, че е сключил валиден договор за покупко-продажба на автомобила - с нотариална заверка, поради което няма настъпила промяна в собствеността върху моторното превозно средство. В този смисъл няма и настъпила промяна в регистрацията на автомобила, поради което Белчев е данъчно задълженото лице.

Неоснователни са твърденията на касатора, че не дължи данък върху превозните средства за процесния автомобил, тъй като не е владял и ползвал вещта. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото не са налице изключенията по чл. 58 ЗМДТ, касаторът не се явява и освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период 2011 г. – 2015 г.

Правнорелевантно е обстоятелството на регистрация на името на касатора, извършена в КАТ при ОД на МВР – Пазарджик, която съответства на данните /неопровергани/ за собственост на автомобила, а оттук и за целите на данъчното облагане по ЗМДТ.

Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е събрал доказателства за установяване на обстоятелството дали превозното средство реално съществува или е погинало. Процесното моторно превозно средство е регистрирано за движение по пътната мрежа на територията на страната, следователно за него се дължи данък (чл. 52, т. 1 ЗМДТ). Касационният жалбоподател е данъчнозадължено лице по силата на чл. 53 ЗМДТ. По делото няма данни, а и касаторът не сочи такива, макар че негова е доказателствената тежест за това, че е настъпила промяна в собствеността или в целостта на превозното средство. Няма данни, че е осъществена някоя от предвидените процедури в чл. 18 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Неоснователни са и касационните оплаквания, че АУЗ е издаден в несъответствие с процесуалния закон, тъй като актът следва да бъде издаван само при наличието на подадена декларация от страна на лицето, в противен случай е необходимо да бъде проведено ревизионно производство. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. На това основание АУЗД се издава след изпълнение на разписана в закона процедура: по искане на задълженото лице, в 30-дневен срок от искането; служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК; въз основа на собствени данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Органът е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз основа на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни от МВР, Областна дирекция МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ с писмо изх. № 100600-5119/26.04.2016 г. Неоснователно е и твърдението, че актът не е издаден в законоустановената форма, тъй като с него едновременно се установяват задължения за данък върху недвижим имот и данък върху превозно средство. В закона не е установено изискване да се издават отделни актове за установяване на вземания, ако те са различни по произход. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в оспорения акт всяко задължение е посочено отделно и по години, съответно не е налице неяснота относно техния вид и размер.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №713 от 16.12.2016 г. по адм. д. № 842/2016 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.