Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Изпитателна лаборатория-Бургас" ЕООД със седалище [населено място] община [община],подадена чрез процесуалния представител адв. В.М,уточнена с молба от 20.09.2017 г., срещу решение № 106/26.05.2016г., постановено по адм. дело № 594/2015г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо изх. № № 02-260-2600/11099 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ в частта, с което му е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период .

Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране досежно процесните имоти, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата съдебно-техническа експертиза, която не била професионално изготвена и неосъществен инцидентен контрол върху заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната си жалба.

Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща представител, нито становище пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че издаденият административен акт е подробно мотивиран .На второ-че първоинстанционният съд, след анализ на приетите писмени доказателства по преписката и заключението на назначената в хода на съдебното производство техническа експертиза, правилно е установил правнорелевантните факти и въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Счита, че тълкуването на приложимите правни норми на чл. 37, ал. 4 във връзка ал. 3 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 6 и чл. 18 /отм./ от Наредба № 5/27.02.2009 г., както и на нормите на чл. 16а; чл. 24 и чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г., извършено от административния орган в хода на издаването на акта и от първоинстанционния съд в рамките на съдебния контрол по законосъобразност, отговаря на смисъла и духа на закона и е осъществено в съответствие с целта на закона. Формата на постановяване на акта – писмена в табличен вид съдържа както правното основание, така и фактическата обстановка на отказа за подпомагане. Намира за неоснователни възраженията по отношение на т. нар. административни проверки във връзка с чл. 37, ал. 1-2 от ЗПЗП и че липсата на теренни проверки по чл. 37, ал. 3-4 от ЗПЗП не представлява порок на процедурата. Кръстосаните проверки, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП, съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 105, дава достатъчни гаранции за обективна и адекватна преценка на състоянието на процесните площи, заявени за подпомагане. Правилни и обосновани са изводите на съда относно правните последици от издаването на заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. и № РД-46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с които е одобрен слоя „Площи в добро земеделско състояние“ и неговото неоспорване от страна на касатора.Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на настоящия касатор, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 26/300514/25999, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, на основание чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане - по СПП, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - по НР2 с мотиви, че при извършените специализирани теренни и кръстосани проверки е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ .

Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните били неверни - предвид представения по делото доказателства, а и предвид направеното възражение до МЗХ от 23.12.2014г/л. 28 от делото/. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби.

Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка.

Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при извършени кръстосани административни проверки и сравнение на информацията, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и при автоматични проверки на въведените данние установено, че жалбоподателят е заявил за подпомагане за кампания 2014 г. от директните плащания 38 парцела като постоянно затревени площи (пасища и мери за паша) с обща площ от 21.70 ха по СЕПП и 35 парцела с обща площ от 19.54 ха по НР2, като общият размер на недопустимата площ по подаденото от жалбоподателя заявление е в размер на 8.97 ха по СЕПП и 7.04 ха по НР 2, установената допустима площ е в размер на 12.73 ха по СЕПП и 12.50 по НР 2, процентите на наддеклариране са в размер на 70.46 % по СЕПП и 56.32 % по НР 2, съответно допустими за подпомагане площи по СПП са допустимите за подпомагане площи по СЕПП за първите 30 хектара на стопанството, а санкционираните площи са в размер на установените за санкциите за бъдещ период. Съобразил и обстоятелството, че възражението от 05.12.2014 г. на оспорващото дружество срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. е преценено за неоснователно и факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от "Изпитателна лаборатория-Бургас" ЕООД със седалище [населено място] община [община],въпреки изрично посочената възможност за това.

По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че за кампания 2014 г. за територията, в която попадат два от процесните парцели с недопустими площи, в МЗХ не е налично актуално сателитно ортофото заснемане от 2014 г. и границите на допустимите площи са определени въз основа на специализирани теренни проверки на служители на ОСЗ,видно от приложения протокол, а по отношение на физическите блокове, в които попадат процесните парцели, са правени теренни проверки от ОСЗ. Съобразил и съображението в заключението, че дори да се вземе предвид установената при проверката малка грешка в допустимия слой при нанасянето на измерванията от теренните проверки, то процентите на наддеклариране биха били 67.37 % по СЕПП и 53.38 % по НР2, т. е. около 0.25 ха от наддекларираната площ по заявлението на жалбоподателя, което не рефлектира върху крайния резултат, тъй като констатираната от вещото лице разлика /за два парцела/ се дължи на това, че при измерванията там са съвпаднали измервания от техническия инспекторат за друг кандидат, нанесени в СИЗП,съответно при нанасянето на измерванията от ОСЗ е допусната грешка и една част е пропусната - при единия парцел недопустимата площ е 8.975, съответно коригираната - 8.736 т. е. около 2 дка, при което процентът наддеклариране от 67 става 53, но тъй като пак е над 50%, не води до промяна досежно процесната част, изключена от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Така обосновал извод за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ -във връзка със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ, обуславящ заключение за законосъобразност на постановения отказ.

С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за първата схема, чл. 58 от регламент(ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане - за втората, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - за третата. По отношение на наложените санкции за бъдещ период приел за правилно приложени от административния орган чл. 58 от Регламент № 1122/200 г. за първите схеми и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. относно последната, с оглед установения процент на наддеклариране.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано.

Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК.

С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни проверки, писмо изх. № 70-2612/29.05.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, изпратено в отговор на подадено възражение срещу обхвата на актуализирания специализиран слой, а и заключението на вещото лице безспорно установяват наличие на основанията за отказ за подпомагане. По отношение на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане по СЕПП, СПП и НР2 е установено наддеклариране, което се сочи и в заключението по назначената съдебно-техническа експертиза - недопустимите за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя са установени след засичане на слоя с подходящи за подпомагане площи т. е. представляват площи, попадащи извън границите на допустимия слой. Освен това, за кампания 2014 г. за територията, в която попадат процесните парцели с недопустими площи, в МЗХ не е налично сателитно или самолетно ортофото заснемане от 2014 г. но границите на допустимите площи са определени въз основа на специализирани теренни проверки на служители на ОСЗ. С оглед на това, се явява неоснователно и твърдението в настоящата жалба за неизвършени теренни проверки.

Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи.

Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане.

Настоящата инстанция намира за правилно определена в оспореното УП санкция по СЕПП ,СПП и НР2 за бъдещ период.

Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба

Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.

Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя/в о. с.з. дори изрично посочил то да се приеме/, а и изводите в него не са оборени по надлежния процесуален ред.

Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки.

По отношение на довода за неправилно отказан косвен /инцидентен/ контрол върху законосъобразността на неоспорената по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че тази заповед е извън предмета на настоящото дело.Няма колебания в практиката на ВАС, че такъв в съдебно-административното производство е недопустим. Този извод впрочем следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт. Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане.В случая обаче, предвид изричното признание на процесуалния представител на оспорващото дружество, от тази възможност то не се е възползвало.

Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 594/2015 г. на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.