Образувано е по касационна жалба на "К. Е" ЕООД, гр. В., чрез процесуалния му представител - адв.. М, против решение №246/11.01.2018 г. по адм. дело №5266/2016 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът: директора на Агенция "Митници", гр. С., чрез пълномощника му - юрисконсулт Фердинандова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "К. Е" ЕООД, срещу Решение №32-36750/10.02.2016 г. на началника на М. Р, потвърдено с Решение №Р-236/32-115866/26.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, във вр. чл. 93 ЗАДС, на оспорващото дружество е определен дължим акциз в размер на 10 151, 01 лева за количеството 15 738 литра акцизна стока – газьол с код по КН 2710 19 43 и търговско описание „дизелово гориво за плавателни средства“, предмет на нарушение по Акт за установяване на административно нарушение №210/11.09.2015г.
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че са налице предпоставките за приложение на облекчения ред за събиране на акциз по чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, тъй като нарушението на дружеството по ЗАДС е установено с Акт за установяване на административно нарушение №210/11.09.2015 г., последвано от издадено Наказателно постановление №225/15.02.2016 г. на началника на М. Р, влязло в сила с постановяване на Решение №67/05.07.2017г. по к. а.н. д. №57/2017г. на Административен съд-Р а.. Отхвърлил е оплакванията на осповащото дружество за нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗАДС и на Наредба №3/18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и издаденото въз основа на нея Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение на началника на М. Р, са правилни.
Нормите на чл. 107ж, ал. 1 и 2 ЗАДС /ред.Д.в. бр. 95/2009г. и Д.в. бр. 54/2012г./ са специални и регламентират облекчен ред за събиране на дължим акциз. Съгласно чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. В ал. 2 на същата разпоредба /в посочената редакция/ е предвидено, че размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, установено по реда на ЗАНН, съгласно чл. 128, ал. 1 ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред, митническият орган може да издаде акт, на основание чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките - предмет на нарушението.
В случая е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на М. Р е бил издаден Акт за установяване на административно нарушение №210 от 11.09.2015г. за извършено от касатора административно нарушение по чл. 116, вр. с чл. 93, ал. 1 ЗАДС, вр. чл. 103, ал. 3 ППЗАДС, свързано с маркиране на акцизна стока - газьол с код по КН 2710 19 43, предназначен за бункероване на моторен кораб "Dilingen", с комбинация от вещества в количества по-малки от посочените в разпоредбата на чл. 103, ал. 3, т. 1 и 2 ППЗАДС. За това нарушение е било издадено наказателно постановление №225 от 15.02.2016г. на началника на М. Р, което в хода на съдебното оспорване на процесното решение на началника на М. Р пред първоинстанционния съд, е оставено в сила с решение №58/01.02.2017г. по а. н.д.№2405/2016г. на Районен съд-Р у.. Това решение на РС-Русе е потвърдено с решение №67/05.07.2017г. по к. а.н. д.№57/2017г. на Административен съд-Р а..
При тези данни изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспореното решение, поради установеност на извършеното от касационното дружество административно нарушение по чл. 116 ЗАДС, по реда на ЗАНН, са правилни.
Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон, поради неспазване на реда по ЗАНН за установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС / ред.Д.в. бр. 54/2012г./ съдържа израза "установено нарушение", което в случая съобразно изложеното се счита за установено предвид издадения АУАН и влязло в сила НП, като последното макар и след издаване на оспореното решение, се преодолява с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК.
Неоснователно е и второто оплакване за нарушение на чл. 107ж, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 ЗАДС. Оспореното решение съдържа мотиви за наличие на основания за начисляване на акциз от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление по чл. 20, ал. 1, вр. ал. 2, т. 21 ЗАДС / ред. Д.в. бр. 95/2009г./ - производството, държането или разпореждането с акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз.
Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход по спора на касатора не се дължат разноски, а на А. М, съобразно направеното искане, се дължи юрисконсултско възнаграждение за явяване пред касационната инстанция, в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №246 от11.01.2018 г. постановено по адм. дело №5266/2016г. на АДминистративен съд София-град, трето отделение, 20-ти състав.
ОСЪЖДА "К. Е" ЕООД, гр. В., с ЕИК148063552, да заплати на А. М, сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.