Производството е по чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А.П за отмяна на влезлите в сила решения от 24.11.2016 г. по адм. д.№470/2016 г. на Врачанския административен съд и от 17.04.2018 г. по адм. д.№1295/2017 г. на Върховния административен съд, ІІ отделение.

В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при решаването му.

Ответникът по искането за отмяна не е взел становище.

Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, но е неоснователно.

С решение от 24.11.2016 г. по адм. д.№470/2016 г. на Врачанския административен съд е отхвърлена жалбата на А.П срещу заповед №856/27.06.2016 г. на кмета на община В.. С нея е разпоредено премахване на незаконен строеж "Масивен гараж", собственост на А.П.

С решение от 17.04.2018 г. по адм. д.№1295/2017 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Врачанския административен съд.

Като нови писмени доказателства молителят Павлов е представил нотариално заверена декларация от Б.Т от 14.06.2018 г., нотариално заверена декларация от Ц.Т от 22.05.2018 г. и писмо на община В. изх.№94000-6482/8/ от 23.05.2018 г.

За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е необходимо да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от същедствено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Двете нотариално заверени декларации не са писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По своя характер те представляват свидетелски показания в писмена форма. Лицата, които са дали декларациите са могли да бъдат разпитани в качеството на свидетели при разглеждане на делото в първата инстанция. За това не са били налице обективни пречки за молителя Павлов. Той и процесуалният му представител не са...