Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на младши полицейски инспектор КОС при Районно управление Кула, инспектор И.И, срещу решение №24/07.04.2017 г. по адм. дело №58/2017 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед за задържане на лице УРИ 291зз-84/31.03.2017 г. издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която лицето Ц.И е задържан за срок до 24 ч. в помещение за временно задържане на РУ - Кула. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – Ц.И, действащ със съгласието на баща си Е.И не взима становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС-Видин е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от полицейски орган по смисъла на ЗМВР, непълнолетният Ц.И е задържан за срок до 24 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Приел е за установено, че в деня на задържането, непълнолетният Илиев е помагал на свидет. А.С да събира и товари отсечени дърва, като последният не е извършил сечта на сечището, за което е...