Образувано е по касационна жалба на К.Р от [населено място] против решение № 9152 от 4.07.2018 г., постановено по адм. д. № 8141/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез служител с юридическо образование Л.П, в отговор от 26.09.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, като краен резултат, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на К.Р от [населено място] срещу заповед № 8121К – 2233 от 14.06.2016 г.. на министъра на вътрешните работи. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, с изключение на това за неспазване на изискванията на чл. 16 и 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. при провеждане на дисциплинарното производство срещу старши разследващ полицай М.П.С е, че нарушенията са правилно квалифицирани и подведени към фактическите състави на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. т. 1 и 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11 ЗМВР. Преценил е, че дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че е налице системност по смисъла на §1, т. 22 от ДР на ЗМВР и е наложил предвиденото в чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година, който срок е най-краткия предвиден в закона. Направен е окончателния извод, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1-5 АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите на проверката по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК.
При извършената служебна такава по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от законен състав, действащ в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.
Касационната проверка се осъществява и въз основа на задължението за служебна такава относно приложението на материалния закон.
Предвид последното правомощие, печленният състав на Върховния административен съд приема, че постановеното решение е неправилно в частта му по пункт 2.4 (според номерацията на решението) от заповед № 8121К – 2233 от 14.06.2016 г.. на министъра на вътрешните работи. От данните по делото безспорно се установява, че на 7.01.2016 г. в сградата на ОД на МВР - Ловеч неправомерно са били унищожени наркотични вещества, иззети като веществено доказателство по ДП № 634/2015 г. по описа на РУ - Ловеч. По принцип правилни са мотивите на съда, че разпоредбите на чл. 16 и 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 34/2015 г. с изменения и допълнения, се отнасят до проведеното от Радкова дисциплинарно производство, приключило с издадената от нея заповед № 295з-201 от 4.02.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител Петров, чийто контрол не е предмет на това съдебно производство. Но съдът не е съобразил, че издаването на цитираната заповед не влияе на задълженията й по чл. 63 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Цитираната разпоредба, която е посочена в заповедта като нарушена, изисква, когато при провеждане на дисциплинарно производство се установят данни за престъпление от общ характер, копия от събраните материали да се изпратят на съответната прокуратура. Това жалбоподателката не е сторила, независимо че е провела дисциплинарно производство и е събрала данни (обяснения) относно унищожаването на вещественото доказателство. Несъмнено унищожаването на веществено доказателство по досъдебно производство е деяние, по степента на чиято противоправност, в смисъл дали е налице престъпление от общ характер, следва да се произнесе прокуратурата, а не жалбоподателката, която твърди, че сама е преценила липсата на престъпление.
Като не е извършила дължимото за уведомяването й, жалбоподателката по първоначалното дело е извършила нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на цитираната заповед на министъра на вътрешните работи.
Съдът не е съобразил, че К.Р е наказана по този пункт на заповедта не защото е наложила неправилно наказание на Петров, което несъмнено е в нейните правомощия, а че не е изпратила материалите на прокуратурата, които материали включват и обяснения на други длъжностни, лица в ОДМВР - Ловеч, извън Петров, имащи отношение по случая. Съдът не е съобразил основанието за налагане на дисциплинарното наказание по цитирания пункт от заповедта от фактическа и правна страна. В тази връзка, като е приел, че по този пункт от заповедта липсва дисциплинарно нарушение, то съдът е следвало да отмени заповедта в тази й част. Вместо това той е отхвърлил изцяло жалбата, поради което оплакванията на касаторката по принцип са основателни.
Но изложените в тези мотиви съображения относно законосъобразността на заповедта и по пункт 2.4 обуславят оставяне в сила на постановеното решение, тъй като с диспозитива жалбата е отхвърлена изцяло.
В останалата й част касационната проверка се осъществява при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, в която норма е посочено, че Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Касаторката подробно сочи доводи, които са в смисъл, че съдът не е установил, че при проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези оплаквания са неоснователни по следните съображения:
В оспорения съдебен акт, в тази връзка правилно е прието, че със заповед № 8121з-136 от 19.02.2016 г., министърът на вътрешните работи е назначил комисия, която да извърши частична проверка в ОД на МВР - Ловеч и структурните й звена, за периода 1.01.2015 г. до 30.01.2016 г., с посочен в заповедта обхват, като комисията е задължена за резултата да изготви писмена справка. В решението изрично е посочено, че в хода на проверката комисията е изискала сведения от комисар К.Р, която е дала сведение рег. № УРИ295р-2747 от 1.03.2016 г. В том 1 от папките за явни доказателства се съдържа и допълнително сведение от 12.03.2016 г., заведено в Дирекция „Инспекторат“ под рег. № 8121р-5737 от 14.03.2016 г. Цитираните сведения са адресирани до министъра на вътрешните работи чред комисията, назначена с МЗ 8121з-136 от от 19.02.2016 г. След приключване на проверката, комисията е изготвила справка рег. № RB202016-001-07/02-14 от 8.04.2016 г., която съдържа и констатации, че комисар К.Р е извършила нарушения на служебната дисциплина, в качеството й на началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Ловеч. Справката е цитирана в процесната заповед, което означава, че е инкорпорирана в съдържанието на оспорения административен акт. След като се е запознал със справката, министърът на вътрешните работи я е изпратил, ведно с материалите към нея, на Директора на ОД на МВР - Ловеч, след което във връзка с издадена от последния заповед № 295з-790 от 28.04.2016 г., на 13.05.2016 г. е съставен протокол, с който срещу положен от нея подпис К.Р е удостоверила, че се е запознала с материалите по справка на Дирекция „Инспекторат“ рег. № RB202016-001-07/02-14 от 8.04.2016 г., като в протокола е отразено също така точно с кои материали се е запознала. Очевидно държавната служителка, предвид заеманата от нея длъжност, е следвало да се запознае с материали, относими към нейната дейност като началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Ловеч. Оплакванията й в касационната жалба за незапознаване с материалите, не кореспондират с находящия се на лист 49 от първоинстанционното дело протокол, който документира реализиране на правото й по чл. 207, ал. 8, т. 3 ЗМВР. Освен това, след това административнопроизводствено действие, тя е дала обяснение рег. № УРИ 295р-5971 от 14.05.2016 г. до министъра на вътрешните работи, с които той се е запознал с него на 14.06.2016 г., видно от поставения щемпел, съдържащ подписа му.
В съдебното решение изрично е посочено, че след изготвяне на предложение с рег. № УРИ 295р-6788 от 6.06.2016 г. на Директора на ОД на МВР - Ловеч за налагане на дисциплинарно наказание и становище на Директора на Дирекция „Човешки ресурси“, министърът на вътрешните работи е отправил до Радкова покана за даване на писмени обяснения рег. № 8121р-12402 от 7.06.2016 г. В цитираната покана подробно са описани нарушенията от фактическа страна, конкретизирани са правните основания за търсената дисциплинарна отговорност, като е посочено и предложеното наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Радкова е представила възражение рег. № УРИ 295р-6987 от 9.06.2016 г., с който административнонаказващият орган се е запознал на 14.06.2016 г.
Предвид подробно изложените от тричленния състав на ВАС мотиви, като и настоящите, твърденията на касационната жалбоподателка, че не е участвала в дисциплинарното производство, нито й е предоставена възможност да посочи сужител, който да я представлява в това производство, не кореспондират с доказателствата по делото, посочени по-горе. Желание относно представителство тя не е изразявала, а е налице самостоятелно участие по смисъла на чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР.
Поддържаната от Радкова теза, че срещу нея не е образувано дисциплинарно производство с нарочна заповед, а такова е проведено, не държи сметка за съдържанието на разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, съгласно която при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Тази норма правилно е била приложена от съда, който е съобразил, че се касае до установени при проверка и със справка на Дирекция „Инспекторат“ рег. № RB202016-001-07/02-14 от 8.04.2016 г. нарушения по чл. 200, ал. 1 ЗМВР. Доколкото не е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство и позовавайки се на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, чл. 12 и чл. 70 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., съдът е направил извод, че за първо действие следва да се приеме съставения протокол от 13.05.2016 г. и запознаването на жалбоподателката със справка на Дирекция „Инспекторат“ рег. № RB202016-001-07/02-14 от 8.04.2016 г.
Предвид изложените съображения не може да бъдат споделени оплакванията на касаторката, че тричленният състав на ВАС не е съобразил допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарното производство, засегнали правото й на защита, тъй като тези оплаквания не кореспондират с доказателствата по делото и с приложимата нормативна уредба.
По отношение на нарушението по т. 5 от заповед № 8121К – 2233 от 14.06.2016 г.. на министъра на вътрешните работи правилно съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство писма от Районна прокуратура - Тетевен не опровергават посочените в справката (има се предвид справка на Дирекция „Инспекторат“ рег. № RB202016-001-07/02-14 от 8.04.2016 г.) данни за пропуски в работата на разследващ полицай Атанасова, представлявящи три нарушения в рамките на една година, както и че в тази връзка жалбоподателката не е осъществила контрол, произтичащ от длъжностната й характеристика. В тази част на мотивите липсва противоречие, противно на твърдяното от касаторката.
Изложените в мотивите на първоинстанционния съд и тези на касационната инстанция съображения налагат извод за доказаност на всички дисциплинарни нарушения. В тази връзка правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че нарушенията са правилно квалифицирани и подведени към фактическите състави на визираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. т. 1 и 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 2 и 11 ЗМВР.Дарно наказващият орган основателно е приел, че е налице системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР и е наложил предвиденото в чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година, който срок е най-краткия предвиден в закона.
Така посочените окончателни изводи на съда обуславят оставяне в сила на постановеното решение.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9152 от 4.07.2018 г., постановено по адм. д. № 8141/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.