Образувано е по касационна жалба на Г.Б, в качеството си на ЕТ „КАРАДЖАТА - Г. БОШКОВ, [населено място], област В., чрез неговия пълномощник адв.. Д, срещу решение № 1077/20.02.2018 г. по адм. д. № 10936/2017 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му, както и да бъде постановено възстановяване на недължимо платен и подлежащ на възстановяване акциз.

Ответникът по касационната жалба-директорът на Агенция "Митници" чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Предмет на обжалване от касатора пред първоинстанционния съд е Решение № А 236/ 22.05.2017г. на началника на М. В, обективиращо отказ за възстановяване на акциз в размер на 3010, 15 лв по искане за възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС вх.№ 32-113444/ 26.04.2017г, подадено от търговеца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е изтъкнал доводи, че начисленият акциз е във връзка с подадена декларация № BG002000/02-00308/ 19.01.2016г. за данъчен период от 01.12.2015г. до 31.12 2015г е във връзка с издадени през данъчния период акцизни данъчни документи за изведени количества етилов алкохол /ракия/. Съобразно чл. 20, ал. 1 ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождаването за потребление по силата на чл. 20, ал. 2, т. 1а ЗАДС е извеждането на акцизните стоки от специализиран обект за дестилиране. С разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗАДС е въведено задължението за всеки специализиран малък обект...