Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С., при ЦУ на НАП, срещу решение № 4006 от 14.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7790 по описа за 2016 година, на Административен съд гр. С..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата на П. М. П.. Претендира разноски.

Ответникът - П. М. П. в писмени бележки, чрез пълномощника си адв. А.Т. излага доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221215005064-091-001/01.02.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение № 1017/21.06.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на П. М. П. за задълженията на [фирма] за данък върху добавената стойност за данъчни периоди: от м. 03.2010 г. до м. 06.2010 г., от м. 02.2011 г. до м. 03.2011 г. и от м. 11.2013 г. до м. 12.2013 г. в размер на 1 493 711, 10 лв., както и за задълженията за окончателен данък на местни и чуждестранни физически...