Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И. М. М. против мълчалив отказ на Министър на отбраната на Р. Б да му разреши да закупи ателие, собственост на Министерство на отбраната, находящо се на [улица] [населено място]. В жалбата се твърди, че лицето е подало надлежно молба до Министъра на отбраната да закупи ателие, в което е настанен. Твърди, че отказът да му бъде предоставен за закупуване имотът продължава от години, през които лицето е подавало заявления, предприемало е действия по картотекиране и изпълнение на законовите изисквания за удовлетворяване на желанието му. От съда се иска да отмени оспорения мълчалив отказ и да разпореди на Министъра на отбраната да му разреши да закупи имота на преференциални цени, съобразно ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ). Иска от съда да постанови решение, с което да задължи Министъра на отбраната да му разреши да закупи гараж, за което е кандидатствал със заявление № 13-00-1239/22.02.2010 г. при условията на чл. 46, ал. 3 от ЗДС и чл. 72 от ППЗДС. Моли да му бъдат възстановени и заплатените суми за месечен наем ведно със законните лихви от настаняването му до момента на постановяване на решението, защото през годините незаконно му е отказвано да закупи ателието. Претендира направените съдебни и деловодни разноски.
Ответната по жалбата страна твърди, че същата е недопустима и не следва да бъде разглеждана, тъй като липсва годен за оспорване административен акт, тъй като в случая били налице гражданско-правни отношения. Алтернативно счита жалбата за неоснователна, тъй като липсвала възможност за продажба на ателието, тъй като не попадала в обхвата на приложимата Наредба от 2010 г. за продажба на имотите от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и на Българската армия /Наредбата/.
Покупката на ведомствено жилище, към която се стреми жалбоподателят може да настъпи в резултат от осъществяването на сложен фактически състав, който съдържа както административни, така и гражданско-правни елементи. В административната фаза на това производство са включени действия на административен орган и волеизявление на Министъра на отбраната, регламентирани в чл. 53 от ЗДС и чл. 71 от ППЗДС, както и в описаната по-горе Наредба. В тези производства, министърът на отбраната действа в качеството си на административен орган, оправомощен по силата на закона да се разпорежда с предоставената му за управление държавна собственост. Мълчаливият отказ на министър на отбраната да се произнесе по искане за закупуване на процесното ателие засяга интересите на жалбоподателя, поради което и предвид обстоятелството, че не е изрично изключена възможността за неговия съдебен контрол, подлежи на такъв във връзка с неговата законосъобразност. Мотивиран от описаното, настоящия съдебен състав счита жалбата за допустима.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят И. М. М. е заемал длъжност Началник на катедра [наименование] във [ЮЛ] – [населено място]. В това си качество е поискал от Заместник министъра на отбраната на Р. Б да му бъде предоставено ателие и гараж, като хабилитирано лице. С. З № ЗС-244/16.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Р. Б, М. е настанен за срока на заеманата, изискваща хабилитация длъжност във [ЮЛ] в ателие от жилищния фонд на МО, находящо се в [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер] /ПП1/, ателие [номер] с полезна площ 63, 19 кв. м., състоящо се от спалня, дневна с кухня-бокс, складово помещение и сервизни помещения. В същата е описано, че разходите за ползване на имота следва да се заплащат от настанения. Въз основа на заповедта, на същата дата е сключен и договор с № ВЧ-42-94/16.11.2010 г. за ползване под наем на имота - частна държавна собственост.
С молба вх. № 22-10-169/04.07.2013 г. М. е поискал от Министъра на отбраната да му разреши да закупи ателието при условията на чл. 46, ал. 3 от ЗДС и чл. 72 от ППЗДС. Въз основа на тази молба е изготвено становище от Директор на Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ – МО, с което искането е преценено като незаконосъобразно и нецелесъобразно. Изготвена е докладна записка от Постоянния секретар на отбраната до Министъра на отбраната, с която е предложено да се откаже удовлетворяването на молбата на М.. Министърът на отбраната на Р. Б е подписал писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., в което е отговорил на полковник И. М. М., че имотът, за закупуването на който претендира не е включен в заповедите, с които са определени имотите, които подлежат на продажба по реда на Наредбата, тъй като се намира в [населено място] и не попада в приложното поле на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, поради което не са налице законови основания да се удовлетвори искането. С молба от 09.09.2013 г., входирана под № към 22-10-169 от същата дата, М. отново е поискал от Министъра на отбраната на основание чл. 46, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС и чл. 78 и чл. 79 от ППЗДС да му разреши да закупи процесното ателие. Във връзка с това е изготвено становище на Директор на Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ от 23.09.2013 г., с което е отчетено, че по идентична /предходната от 04.07.2013 г./ молба на М. е изготвен съответен отговор, който не е връчен, тъй като пощенската пратка е непотърсена от лицето въпреки изпратената обратна разписка. Със становището е разпоредено връчване на писмото на Министъра на отбраната от 19.07.2013 г. на лицето по месторабота. Изпратено е писмо до Началника на ВА „Г.С.Р.“, в което са описани като приложени оригинал от писмо с № 22-10-169 от 19.07.2013 /1 лист/ и копие на писмо с рег. № 22-27-169/19.07.2013 г. /1 лист/ за връчване на адресата им. С писмо рег. № 5687/30.09.2013 г. Началникът на ВА е уведомил, че на 30.09.2013 г. оригиналът на писмото с рег. № 22-27-169/19.07.2013 г. е връчен на М.. По делото липсват доказателства за съдържанието на писмо с идентификатор рег. № 22-27-169/19.07.2013 г., както и твърдения за неговата относимост към подадените от М. молби.
С нова молба от 11.08.2014 г., входирана под номер към 22-10-169/11.08.2014 г./13, М. отново е поискал Министъра на отбраната да разпореди имота да му бъде продаден при първоначално заявените условия. В същата молба е описано, че я подава с оглед „липсата на отговор повече от 9 месеца“ на молба с вх. № 22-10-169/09.09.2013 г. Отново е изготвено становище от Главен директор на ГД „Инфраструктура на отбраната“ и Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, с което искането за продажба на имота от М. е прието за невъзможно за удовлетворяване, поради липса на правно основание. В писмо рег. номер към 22-10-169/27.08.2014 г./13, Министъра на отбраната е формулирал становище, че няма правно основание за реализиране на продажба на ателие, в това число и процесното, тъй като се намира населено място с трайни формирования на МО и БА, а именно в [населено място]. В същото е описано, че твърденията за липса на получен отговор са неоснователни, тъй като на 30.09.2013 г. и при отчитане на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от АПК, на лицето е връчено писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., който представлява и отговор на молбата му от 30.09.2013 г.
На 29.12.2015 г. И. М. е подал нова молба под № към 22-10-169/29.12.2015/13, с която моли на основание чл. 46, ал. 2 от ЗДС и чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗДС да му бъде разрешено да закупи ателие, в което е настанен. Описал е, че кандидатства за закупуване на ателие за задоволяване на творчески нужди и отговаря на изискванията на закона. С писмо рег. номер към 22-10-169/19.01.2016 г./13, подписано от Зам. министър на отбраната, полковник И. М. М. е уведомен, че във връзка поредната му молба за пореден път го уведомяват, че не съществува възможност за реализиране на исканата от него продажба. Изтъкват се допълнителни доводи във връзка с възможността за приложение на чл. 46, ал. 2 от ЗДС, както и за разпоредбата на чл. 319, ал 2 от ЗОВСРБ. Изтъква се, че не е налице съвпадение на волята между гражданско-правни субекти.
Съдът счита, че жалбата срещу мълчалив отказ на Министъра на отбраната е подадена в срок, с оглед обстоятелството, че молбата, с която административният орган е сезиран за произнасяне е от 29.12.2015 г. Съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата на М. срещу този акт е депозирана пред Върховен административен съд на 01.02.2016 г. с № 1578 по описа на ВАС.
По същество жалбата е основателна по следните съображения:
Налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.Аистративният орган е бил неколкократно сезиран от жалбоподателя с искане за издаване на административен акт, свързан с разрешение за закупуване на ползван от лицето под наем недвижим имот, собственост на МО. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на подадените молби длъжностни лица – служители на МО са изготвяли сигнали, докладни записки и други изложения, касаещи изразеното от М. желание за закупуване на имота по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗДС.
В цялата приложена преписка липсва доказателство за връчване на което и да е от писмата – отговори на министъра на отбраната, адресирани до М.. Твърденията, вписани в изготвените от длъжностните лица становищата и в писмата на участвалите в производството министри на отбраната, свързани с надлежно връчване на документацията, предназначена за молителя, са абсолютно голословни и неподкрепени с каквото и да е доказателство, което води до необходимост от даване на вяра на твърденията на жалбоподателя за липса на предприети от административния орган действия по надлежно връчване на отговори, изготвени по повод подаваните от него молби. Както по – горе беше описано, писмо с рег. № 22-27-169/19.07.2013 г. по делото не е представено и връзка с предмета на оспорване не установен.
При внимателна и подробна справка и оглед на представените от административния орган преписи от документи, приложени към преписките, водени по повод постъпили от М. молби, не се установява каквото и да е отбелязване, отметка или подпис на адресата на приключващите всяко едно производство документи, както се твърди в част от писмата. Следва да се отбележи, че съда е задължавал многократно административния орган да представи преписките, образувани пред него по повод молбите на М. в тяхната цялост, но доказателства за връчване на книжа на лицето не са представени.
Предвид описаното следва да се приеме, че до депозиране на жалбата срещу мълчалив отказ по молбата от 29.12.2015 година пред съда, не е налице подлежащ на оспорване изричен отказ по исканията на М. от 25.06.2013 г., 09.09.2013 г., 11.08.2014 г., по които административно производство е провеждано, както и по представените с писмо от 12.05.2017 г. от Министерство на отбраната на Р. Б молби с дати 08.10.2012 г. и молба от м. 11.2012 г., по които няма данни да са предприети каквито и да е действия. Действията, провеждани от служителите на МО и неговото ръководство следва да се квалифицират като част от едно производство по заявеното от М. желание за закупуване на имота, в който е бил настанен под наем.
Настоящата инстанция счита, че оспореният от И. М. мълчалив отказ е незаконосъобразен. При наличието на дадена по силата на закона възможност на едно лице при изпълнение на определени изисквания да кандидатства за закупуване на имот - държавна собственост, и при наличието на надлежно депозирана молба с такова искане, административният орган е бил длъжен да формулира становище съобразно описания в закона ред. Това становище включва в себе си и мотиви, които да обосноват заетата от административния орган позиция, приложимите законови норми, регламентиращи определен вид поведение, мнението му за изпълнение на особените изисквания на закона, свързани с конкретната процедура и резултатът от същата, който счита за правилен и законосъобразен. В случая поради липсата на изричен акт настоящият състав не е в състояние да вземе отношение по законосъобразността на съществуващия в правния мир мълчалив отказ по подадените от М. заявления.
Предвид описаното, настоящият състав счита, че жалбата срещу мълчалив отказ на Министъра на отбраната за продажба на имот на лице, което твърди, че е в правото си да го закупи по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗДС следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне с изричен акт при спазване на изискванията за съдържание и форма, вписани в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид описаното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Министъра на отбраната по молба на И. М. М. от [населено място], [улица], вх. [номер], ателие [номер], за продажба на имот собственост на МО, намиращ се в [населено място], ул. [улица], № [номер], вх.[номер], ателие [номер], от 29.12.2015 г., входирана под № към 22-10-169/29.12.2015 г./13.
ВРЪЩА преписката на Министъра на отбраната за произнасяне съобразно описаните мотиви.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховен административен съд.