Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на пълномощника на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влезлите в сила решение № 15491 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 7713/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение и оставеното в сила с него решение № 3332 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 9983/ 2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 36-и състав. Твърди се, че установената с решение № 3681 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 9609/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 23-и състав и с решение № 13986 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8970/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение липса на предварителна проверка от административния орган за изпълнението на бюджета на НЗОК от лечебното заведение за цялата 2014 г., представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за решаване на адм. д. № 7713/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. Иска се отмяна на постановеното решение.

Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Ш., застъпва теза за неоснователност на искането за отмяна, поради липса на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК и моли същото да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното в искането за отмяна съобразно посоченото в него основание, констатира следното:

Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е...