Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. А. С., гражданин на Ирак, чрез адв. Б. П. срещу Решение № 8178 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 9540 / 2016 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Решение № 7590 от 31.08.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), съдържащо отказ на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут .
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушени на съдопроизводствените правила, в противоречие с материлноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ангажира доказателства във връзка с актуалната обстановка в Ирак и [населено място], откъдето е чужденецът, и изтъква като основен порок на съдебното решение обстоятелството, че съдът не е отчел факта, че се касае за едно цяло семейство, което бяга от собствената си държава в търсене на сигурно убежище и закрила от терористична група, направила опит за убийство, поставяйки бомба в семейния автомобил. Излага доводи за неправилен подход към бежанската история на Р. Я. А. С. и разглеждането й изолирано от тази на баща му, която всъщност обуславя решението за търсене на убежище извън Ирак. По подробно изложените в касационната жалба доводи касаторът иска отмяна на обжалвания съдебен акт, отмяна на обжалваното с първоинстанционната жалба административно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
Редовно призован за съдебно заседание, Р. Я. А. С. се явява лично и с адвокат Б.П., който поддържа касационната жалба, ангажира доказателства, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество.
Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юриск. С., която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити устно – в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Решение № 7590 от 31.08.2016 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Р. Я. А. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут .
За да стигне до този правен резултат и след обсъждане на събраните по делото доказателства, АССГ е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и приложимите материалноправни разпоредби. Предвид това е направил извод за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Според първоинстанционния съд правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че Р. Я. А. С. не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като липсват данни за съществуването на вероятност за нечовешко или унизително отнасяне към Р. А. С. при връщането му в страната му по произход. Съдът е взел предвид посоченото от Р. А. С. в проведеното интервю, че не е лично преследван в родината си, а причината цялото семейство да напусне Ирак е, че поради работата на бащата в организация за борба с тероризма и отправените до него заплахи, заплашено се почувствало и цялото семейство. Предвид данните за напускането на България в хода на предходно административно производство по ЗУБ, съдът е приел, че Р. А. С. не изпитва страх от посегателства при завръщане в родината му, а целта на напускане на Ирак е икономическа имиграция и постигане на по-висок стандарт на живот в страна от З.Е.С е съобразил и данните за обстановката в Ирак и, обсъждайки я, наред с приетите за установени факти относно личното положение на Р. А. С. в светлината на решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е заключил, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут. Съдът допълнително е застъпил и довода, че използването на фалшива самоличност при първото влизане в България и укриването на лични данни и информация съставляват допълнителни основания за отхвърляне на подадената молба за закрила като явно неоснователна съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 от ЗУБ.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., държавите - членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно пар. 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24—35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и 34 от ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. По чл. 22 / ЗУБ членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. Наред с това, чл. 34 от ЗУБ урежда правото на чужденец с предоставена международна закрила да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б, като председателят на ДАБ дава разрешение за събиране на семейството.
Следователно, по принцип административният орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право. Въпреки, че към момента на произнасяне на административния орган (31.08.2016 г.) Р. Я. А. С. е пълнолетно лице и като такова не е член на семейството по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ на своите майка и баща, това не означава, че административният орган не е следвало да извърши преценка за наличието или не на „семеен живот“ между тях и молителя, както и с неговите братя и сестри съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на Европейския съюз (ЕС), поради което и на основание чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата) нейните разпоредби следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Още в Преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции и международни задължения, както и от КЗПЧОС. Съгласно отразеното в Преамбюла, при тълкуване разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента. В разяснението на чл. 7 от тях е записано, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 КЗПЧОС, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на Конвенцията. В понятието „семеен живот“ по чл. 8 от ЕСПЧ се влага съдържание, което може и да не съответства на съдържанието на това понятие от националното право. Според практиката на ЕСПЧ от значение за наличието или не на „семеен живот“ по смисъла на чл. 8 КЗПЧОС са фактическите взаимоотношения между лицата. Своето становище по този въпрос ЕСПЧ е изразил и в решението по делото „Ал-Нашиф“ срещу България, в което е посочил, че „Наличието или липсата на „семеен живот“ е основно фактически въпрос, който зависи от реалното осъществяване на близки лични връзки“. В решението по делото „Маркс“, ЕСПЧ приема, че „семеен живот“ по смисъла на чл. 8 „...включва най-малкото връзките между близки роднини...“.
В конкретния случай административният орган е следвало да прецени въз основа на информацията, с която е разполагал, вкл. във връзка с подадените молби за международна закрила от родителите на Р. Я. А. С. и от неговите братя и сестри, както и това, че от напускането на Ирак през цялото време той е бил придружаван от тях, дали между него, родителите му и братята и сестрите му има действителна семейна ситуация. Релевантното обстоятелство по този въпрос е наличието на тясна фактическа връзка между лицата, която може да се установи, чрез преценка за наличието или не на финансова зависимост един от друг, наличието или не на обективната и субективна подкрепа помежду им и др. В поредица свои решения, вкл. и такива срещу България („Манчева срещу България“) ЕСПЧ посочва, че „...ако основната цел на чл. 8 е да предпази личността от произволно вмешателство от страна на публичните органи, то той не се ограничава единствено с това да разпореди на държавата да се въздържа от подобно вмешателство: към този по-скоро отрицателен ангажимент могат да се добавят положителни задължения, присъщи на ефективната неприкосновеност на личния и семейния живот...".
В контекста на посоченото по-горе от практиката на ЕСПЧ и с оглед обстоятелството, че Р. Я. А. С. извлича претендираните основания за предоставяне на закрила от бежанската история на своя баща, то той би имал възможност да ползва правата на това лице при евентуално уважаване на искането му за закрила. Фактът, че родителите, сестрите и братята на Р. Я. А. С. са в България и кандидатстват за предоставяне на международна закрила въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, респективно не е взет предвид. Съдът е бил длъжен да отчете този факт и да съобрази, че в случая административният орган е следвало да приложи чл. 32 АПК като разгледа молбата за закрила на Р. А. С. и молбите на неговите родители, сестри и братя в едно общо производство. В това производство административният орган следва да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с това на посочените лица.
Като съобрази изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Отменено следва да бъде и оспореното пред АССГ административно решение, а делото като преписка следва да бъде върнато на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Р. Я. А. С. за предоставяне на статут с вх. № 944 от 08.03.2016 г. на РПЦ – София при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8178 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 9540 / 2016 г. по описа на Административен съд - София град и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 7590 от 31.08.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Р. Я. А. С., гражданин на Ирак, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут .
ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата на Р. Я. А. С. за предоставяне на статут с вх. № 944 от 08.03.2016 при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.