Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 31722/11.03.2015 г. на С. К. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 18.05.2010 г. постановено по гр. д. № 323/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 110/14.06.2007 г. по гр. д. № 7092/2007 г. на Софийския районен съд, ГК, 55-ти състав, постановено във фазата по допускане на съдебна делбата.

В подадената молба се твърди, че в хода на втората фаза на делбата, молителката е посетила данъчна служба, за да заплати дължимите данъци на собствената си идеална част от делбения имот, където от длъжностни лица узнала, че същият е изцяло неин, тъй като брат й – Е. К. С., наследодател на съделителите Д. Е. С., Л. Е. С. и Т. В. С., е осиновен. Твърди се, че след направени справки за соченото обстоятелство, молителката се е снабдила с копие от акта за допускане на осиновяването, който прилага към молбата.

Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тя може да се подаде в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай производството за съдебна дела, във фазата по извършване на делбата, е завършило пред първа инстанция с решение № II-55-67 от 17.07.2012 г., постановено по гр. д. № 7092/2007 г. на Софийски районен съд. В производството по обжалване на това решение молителката, чрез процесуалния си представител адв. М., е депозирала молба с вх. № 123230/26.11.2012 г., в която е посочила, че наследодателят на ответниците – Е. К. С., е осиновен на основание чл. 75 ЗЛС отм. при условията на пълно осиновяване, като е приложила и определение от 10.10.1958 г. на Видинския народен съд за допускане на осиновяването. Въз основа тези данни, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд формира извод, че най-късният възможен момент, в който молителката е узнала за твърдяното ново обстоятелство и се е снабдила с депозирания по делото документ, е 16.04.2013 г., съобразно собствените й твърдения в молбата за отмяна. Последната обаче е подадена на 11.03.2015 г., което е около две години след узнаването на новото обстоятелство. Ето защо, молбата е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок, установен в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТЯВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 31722/11.03.2015 г. на С. К. Д., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 18.05.2010 г. постановено по гр. д. № 323/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 110/14.06.2007 г. по гр. д. № 7092/2007 г. на Софийския районен съд, ГК, 55-ти състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.