ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 301гр. София, 29.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1949 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 694 ТЗ във връзка с откритото производство за несъстоятелност на „Ай Хотел“ ЕАД искове за установяване на поредност за удовлетворяване на приети публични вземания, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Длъжникът не изразява становище, синдикът оспорва жалбата

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Обжалваното решение въззивният съд е обосновал с правните съображения, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция между различните способи за принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл. 32а ЗОЗ. Поради това вписването на запор има за последица противопоставимост само по отношение на кредитор, в чиято полза по-късно е учреден особен залог, така че в принудителното изпълнение той ще има качеството хирографарен, а не обезпечен, но вписването на запора не създава привилегия в полза на наложилия го кредитор.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон?“.

Поддържа се, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е ясна и не следва да подлежи на стеснително тълкуване.

Касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото не е обоснована специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извън становището за неправилност на възприетото от въззивния съд тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито наличието и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен това, както в теорията, така и в съдебната практика, при съобразяване нормите на чл. 459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, чл. 217, ал. 1 и, ал. 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК, чл. 638, ал. 4 ТЗ и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вече е наложено становище за прилагане на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ корективно относно частта, визираща вземания, обезпечени със запори и възбрани, вписани по реда на ЗОЗ, а именно в смисъла, възприет и от въззивната инстанция в обжалваното решение, че в полза на кредиторите, обезпечили изпълнението на вземанията си с тях, не се поражда привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 46/09.06.2023 г. по т. д. № 78/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................