Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение № 363 от 16.11.2016г., постановено по адм. д. № 244 по описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, с което Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на С. В. В. сумата от 3272, 04 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи законна лихва върху сумата от 111 960, 32 лв., причинени от отменена заповед № 03-РД/1980 от 15.07.2013 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ.

К. Д фонд „Земеделие” твърди, че решението е неправилно, излагайки доводи, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът С. В. В. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните причини:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло основателен иска, предявен от С. В. В. за присъждане на обезщетение в размер на 3 272, 04 лв за претърпени имуществени вреди,...