Образувано е по касационната жалба на К. Д. Д. от [населено място] против решение №16082 от 28.12.2017 г., постановено по адм. д. №8877/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Д. срещу решение по т.[номер] от протокол №[номер]/ 21.06.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за потвърждаване на заповед №1484/17.05.2017 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура за налагане на дисциплинарно наказание "забележка".
Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не съдържа мотиви, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя; не е обосновал извод дали оспорения акт е съответен на целта на закона. Според касатора, съдебният състав не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, като е вменил на оспорващия задължение да докаже, че не е извършил дисциплинарното нарушение. Счита, че не са събрани всички относими доказателства за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по спора, което е довело до необоснован извод за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Според касатора, решението е неправилно и защото съдът в определението за насрочване на делото е определил срока за оспорване на акта по чл. 328и, ал. 1 ЗСВ, който е неотносим с оглед заеманата длъжност на жалбоподателя, а това е довело до съществено нарушаване правото му на съдебна защита. Правото му на защита е нарушено и поради посоченото в диспозитива на съдебния акт указание, че решението не подлежи на обжалване. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваното решение на ПК на ВСС бъде отменено като незаконосъобразно.
О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет не изразява становище.
Ответникът административният ръководител - градският прокурор на София, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съдебен състав е установил, че административният ръководител на Софийска градска прокуратура със заповед №1484/17.05.2017 г. е наложил на К. Д. - прокурор в СГП, дисциплинарно наказание "забележка" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ.Дарното наказание е наложено на магистрата за това, че на 01.02.2017 г. и на 02.02.2017 г. прокурорът е демонстрирал вербално агресивно отношение спрямо двама съдебни служители във връзка с изпълнение на задълженията на служителите да му докладват прокурорски преписки, по които е определен за наблюдаващ прокурор. По отношение на служителката И. Ф. е проявил агресивни словесни нападки и я изгонил от кабинета, а по отношение на служителката З. М. е проявил вербална агресия по телефона, която тя възприела като заплаха за уволнение. Административният ръководител определил това поведение на прокурора като нарушение на етичните правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност, регламентиращи, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото им в служебната йерархия, се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт - дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ.
Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили два сигнала от съдебни служители от СГП.Зед №1063/05.04.2017 г. на административния ръководител за образуваното дисциплинарно производство е връчена на дисциплинарноотговорното лице при отказ. Нарочна комисия е извършила проверка, в хода на която са събрани обяснения от съдебните служители З. М. – съдебен деловодител звено [наименование] и И. Ф. - завеждащ служба 02 отдел [наименование] при СГП, и сведения от прокурор М. М. и прокурор Ц. Б.. Административният ръководител е изискал становище на Комисията по професионална етика към Апелативна прокуратура – София, според което прокурорът е извършил дисциплинарното нарушение.
Административният ръководител е изпратил преписката, ведно със заповедта, на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за разглеждане. Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към Прокурорската колегия на ВСС, след като се е запознала с дисциплинарната преписка, на свое заседание от 30.05.2017 г. е приела проект за решение, с което е потвърдила наложеното от административния ръководител дисциплинарно наказание на прокурор Д..
От данните по делото съдът е установил, че прокурор Д. е поканен по реда на чл. 313, ал. 1 ЗСВ да даде обяснения и е изслушан на 04.05.2017 г. По време на изслушването е оспорил констатациите по проверката и поискал събиране на доказателства - да бъдат изслушани прокурор М. и прокурор Б.. Безспорно е установено, че доказателствените искания на прокурор Д. са уважени. Комисията е приела писмени обяснения на прокурор М. и прокурор Б.. Други доказателствени искания дисциплинарноотговорният магистрат не е направил.
На своето заседание от 21.06.2017 г. ПК на ВСС е приела решение по т.[номер] от протокол №[номер], с което е потвърдила наложеното от административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание "забележка" на К. Д..
Според първоинстанционния съдебен състав, оспореното решение е прието от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия, при необходимия кворум и изискуемо мнозинство -10 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се", в установената от закона писмена форма. Проведени са разисквания и при постановяване на решението ПК на ВСС е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на СГП и мотивите в предложението на КПЕ. Според съда, при налагане на дисциплинарното наказание са спазени административнопроизводствените правила и оспореният акт е постановено в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Решението е правилно.
Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, възпрепятстващи правото на защита на жалбоподателя. С определението на съда от 13.10.2017 г., постановено в разпоредително заседание, макар и да е посочена неотносимата разпоредба на чл. 328и ЗСВ по отношение срока на обжалване, по никакъв начин не са накърнени процесуалните права на прокурор Д.. Жалбата му е приета за допустима, в съответствие с чл. 323, ал. 1 ЗСВ, и разгледана по същество. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на страните да ангажират доказателства във връзка със становищата си по спора. Неоснователно е и възражението, че в диспозитива на обжалваното решение съдът е посочил, че същото не подлежи на обжалване. Съдебното указание не може да бъде противопоставено на разпоредбата на закона. К. Д. е упражнил надлежно процесуалното си право на касационна жалба, която на основание чл. 314, ал. 7, вр. с чл. 323, ал. 4 ЗСВ е допусната и разгледана по същество.
Неоснователно е касационното възражение, че обжалваното решение не е мотивирано. Решението на първоинстанционния съдебен състав е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е изложил становищата на страните, посочил е фактите по делото, въз основа на които е формирал правните си изводи. В изпълнение на това свое задължение е изброил във фактическата част на акта и приобщените към дисциплинарната преписка доказателства във връзка с наложени предходни дисциплинарни наказания на магистрата, както и наказателно постановление от 2009 г. за наложено административно наказание глоба. Тези факти дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид за налагане на дисциплинарното наказание, при съобразяване личността на дисциплинарноотговорното лице. Съдът е длъжен да обсъди фактите, установени пред органа, с оглед съдебната проверка за правилното приложение на материалноправните разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е потвърдила наложеното дисциплинарно наказание "забележка" на прокурор К. Д. със заповед на административния ръководител - градския прокурор на София. Наказанието е наложено за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ - действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Според дисциплинарнонаказващия орган магистратът е нарушил чл. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изискващ колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт.
Правилен е първоинстанционният извод, че заповедта на административния ръководител, потвърдена с оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС, съдържа точно и ясно правната квалификация на наложеното дисциплинарно наказание, фактите и обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение и доказателствата, които ги установяват. Обоснован е изводът, че по несъмнен начин дисциплинарното нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изложените в обясненията на засегнатите съдебни служители, както и на присъствали колеги, факти за предприетото вербално укоримо поведение от страна на прокурор Д., упорито демонстрирано в рамките на два работни дни, изразяващо се в повишаване на тон, закани и неподобаващи коментари по адрес на деловодителите, изпълняващи своите задължения по служба, не са оборени в хода на дисциплинарното производство.
Неоснователно е касационното възражение, че неправилно му е възложена доказателствената тежест в процеса. В тежест на жалбоподателя е да проведе пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, които да оборят фактическите установявания на издателя на акта. Прокурор Д. не е поискал пред дисциплинарнонаказващия орган събиране на разпечатки от телефонни разговори за конкретните дати на извършените нарушения; не е направил такива доказателствени искания и пред съда. Според касационния съдебен състав, дори и да бяха събрани, тези доказателства не биха обосновали друг правен извод. По делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, налагащи извод за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. С разпоредбата на чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, изброени са дисцплинарноотговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, за търсенето на която възникват основания след доказано дисциплинарно нарушение при наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки - наличие на деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, довело до вредоносен резултат при причинна връзка.
Касационният жалбоподател излага доводи в смисъл, че както органът, така и съдът са презумирали поведението му и са го тълкували неправилно. В случая обаче самият магистрат следва да прецени собственото си поведение към момента на извършване на словесната агресия към съдебните служители, като е длъжен да отчете в какво качество я упражнява и дали това ще доведе до погазване на етичните правила и норми на магистратите, респ. накърняване на престижа на съдебната власт. Касаторът твърди, че такова накърняване няма, но това негово твърдение не е доказано. Както е посочил тричленният състав, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта.
Като е потвърдила наложеното със заповед № 1484/17.05.2017г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание "забележка", Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е постановила решението си в съответствие със закона. Касационният жалбоподател е този, който е трябвало да докаже твърдението си за характера и начина на протичане на конкретните служебни разговори.
Установените факти не са били опровергани с допустими процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ПК на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 ЗСВ. При точен и коректен анализ на доказателствата съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение.
Предвид изложеното, при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №16082 от 28.12.2017 г., постановено по адм. д.№8877/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.