Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез пълномощник срещу решение № 2060 от 28.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11017/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на А. Г. П. е отменена издадена от касатора заповед № СОА 16-РД15-10192/18.10.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Фактическата обстановка не е изяснена от първоинстанционния съд, като изводите му са не са в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон.

АССГ е приел в оспореното решение, че са налице предпоставките на § 36, ал. 2, изр. второ от ПЗР на ЗИД на ЗДСл за дерогиране приложението на чл. 12, ал. 1 от същия закон. Този извод обаче е изведен, без да са събрани релевантните за спора доказателства, които да установяват по категоричен начин, че в случая е налице преобразуване на правоотношението за конкретната длъжност от безсрочно трудово в служебно такова по смисъла на чл. § 36, ал. 1 от ЗДСл. Само в тази изрично предвидена като условия и ред хипотеза органът по назначаването е длъжен да зачете изтеклия до преобразуването срок за изпитване, определен с трудовия договор, като го включи в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, респективно е лишен екс леге от възможността да уговаря срок за изпитване с преназначения...