Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Я. А., иракска гражданка, чрез адв. Б. П., срещу Решение № 758 от 10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12513 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град (АССГ), 5 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. Я. А. срещу Решение № 8772 от 28.09.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Я. А..

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обръща се внимание на реалните събития в Ирак. Излагат се подробни съображения с оглед обосноваване на направените твърдения. Изрично се подчертава, че първоинстанционният съд неправилно е преценил фактическата обстановка и е достигнал до необосновани изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), тъй като не е констатирал наличните данни за „преследване“ на настоящата касационна жалбоподателка по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Така съдът не е отчел, че при проведените интервюта С. А. е споделила, че е преследвана от терористичната ислямистка групировка ИДИЛ, тъй като баща й е работил в антитерористично звено към Министерство на вътрешните работи на Ирак. Тя и семейството й били заплашвани, под семейния автомобил била открита бомба, колегите на баща й от антитерористичния отдел били екзекутирани от ИДИЛ, а тя и сестра й били преследвани. Отделно от това се поддържа, че по отношение на С. А. били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ –...