Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив срещу решение № 1712 от 23 септември 2015 год., постановено по адм. дело № 1868/2014 год., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 292, обективирано в протокол № 14 от 02 август 2012 год. на Общински съвет Пловдив и е осъден Общински съвет Пловдив да заплати на Н. М. А., К. Г. С. и Г. Г. С. – М. сумата от 1 645, 00 лв. (хиляда шестотин четиридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците – Н. М. А., К. Г. С., Г. Г. С. – М., чрез общия им пълномощник адв. С. изразяват становище за недопустимост на касационната жалба като се позовават на разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ, тъй като се касае за общински обект от първостепенно значение, поради което молят образуваното касационно производство да бъде прекратено, а при условията на алтернативност – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а при условията на алтернативност излага доводи за нищожност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението, предмет на настоящия касационен контрол, е постановено от Административен съд – Пловдив при повторно разглеждане на делото...