Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. М. А. от [населено място] срещу решение № 7666 от 02.12.2016 г. по адм. дело № 5726/2016 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От същия по делото са постъпили писмени бележки, входирани на 26.03.2018 г., в подкрепа на касационната жалба.

Ответникът, Върховен административен съд, редовно призован, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

ВАС, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С атакуваното решение № 7666 от 02.12.2016 г. по адм. дело № 5726/2016 г. по описа на АССГ, административният съд е отхвърлил иска на А. М. А. от [населено място] с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за обявяване нищожността на влязлото в сила Определение № 4375 от 13.04.2016 г., постановено от седемчленен състав на ВАС- І колегия по адм. д. № 3663/2016 г. по описа на ВАС, с което е оставено без разглеждане искането на А. М. А. за отмяна на Определение №155/ 06.01.2016г. по адм. д. № 13830/2015 г. по описа на ВАС и производството по адм. д. № 3663/2016г./ВАС е прекратено.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че е сезиран с допустим иск. Съдът е стигнал до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 /настояща т. 8/ от АПК, доколкото до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата, или в правораздавателната власт на съда, или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са. Съдът, изследвайки предмета и съдържанието на прекратителното определение на ВАС, седемчленен състав е заключил, че съдебният акт е постановен от компетентен при правилата на родовата и местна подсъдност съд, от законен състав, в писмена форма и при валидно формирана и ясно изразена воля. Съдът е приел, че, доколкото не се твърди съществуването на актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, произтичащи от техни нормативно установени задължения, свързани с административната им дейност, от които да са произтекли вредите, за обезщетяване на които ищецът ангажира отговорността на ответника, изявлението за претендирано обезщетение, направено в исковата молба, не следва да се разглежда. Отделно от гореизложеното съдът е заключил, че доводът на ищеца за своевременно внесена от него държавна такса за производството, е относим –на първо място - към правилността на процесното определение, какъвто контрол в производството по чл. 128, ал. 1, т. 7/8/ от АПК не се извършва. Отделно от гореизложеното, представената по делото квитанция за внесена държавна такса не съдържа нито името на вносителя, нито делото, по което същата е внесена, нито безспорно посочване на внесената с нея държавна такса/ доколкото сумата 5 лв според съда е видимо дописана/.

По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 128, ал. 1, т. 7/ сега –т. 8/ от АПК иск като неоснователен.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебния акт, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7/сега –т. 8/ от АПК е процесуална и определя като подведомствени на административните съдилища делата за обявяване нищожност на съдебни решения, постановени от административните съдилища. Същата разпоредба не предвижда компетентност за обявяване нищожност на прекратителни определения на административните съдилища. Като процесуална, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 / понастоящем т. 8/ от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. Стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 / понастоящем т. 8/ от АПК води до извод за недопустимост на иск за обявяване нищожност на прекратително съдебно определение, постановено от административен съд. От съдържанието на тази разпоредба се налага изводът, че, за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 7/сега-т. 8/ от АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. В случая не е изпълнено условието съдебният акт, обявяване нищожността на който се иска – определение № 4375 от 13.04.2016г. по адм. д. № 3663/2016г. по описа на ВАС, петчленен състав, да решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Това определение е постановено по подадено от М. искане за отмяна на влязло в сила прекратително определение. С определението се разрешава само процесуалния въпрос за допустимостта на искането за отмяна като извънреден способ за контрол на влязло в сила определение. С определението, с което се оставя без разглеждане искане за отмяна, не се формира сила на пресъдено нещо., тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо се простират единствено върху спорното материално право, а в случая с определението е разрешен процесуалния въпрос за допустимостта на извънинстанционно производство по отмяна.

В подкрепа на становището на настоящия съдебен състав на ВАС за необходимостта от стриктно тълкуване на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7/понастоящем - т. 8/ от АПК е обстоятелството, че в случаите, в които законодателят е имал воля за прилагане на специфични способи за атакуване на съдебни актове, извън влезлите в сила съдебни решения, същият е формулирал това изрично – напр. в разпоредбата на чл. 237 от АПК, предвиждаща възможност за отмяна както на влезли в сила съдебни решения, така и на влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда хода на делото.

По горните съображения съдебното решение на АССГ следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото –прекратено на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7666 от 02.12.2016 г. по адм. дело № 5726/2016 г. по описа на Административен съд – София град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.