Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и 160, ал. 6 от ДОПК

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-Пловдив при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 1083/21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 872 по описа на Административен съд –Пловдив за 2017 г. С атакуваното съдебно решение, по жалба на С. П. М. с [фирма] е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №1611175/09.01.2017г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив и потвърден с Решение №175 от 18.04.2017 г. от Директора на ТД на НАП Пловдив, с който на адресата на акта са установени задължения за данък по ЗДДФЛ в размер на 4 641лв. и съответни лихви.

Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд приел, че процесуалният ред за издаване на АУЗД е неприложим за случая, защото е следвало установяването на задълженията да стане с ревизионен акт. При обосновани фактически и правни установявания, че адресатът на процесния административен акт е имал неплатени, подлежащи на принудително изпълнение задължения към 31.12.2015г., поради което не е имал право на преотстъпване на корпоративен данък обосноваващо неизпълнение на общото изискване по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, съдът е отменил оспорения акт.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на С. П. М. с [фирма], както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба С. П. М. с [фирма], чрез процесуалния си представител, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за допустима, но неоснователна. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Върховната административна прокуратура, чрез своя представител,...