Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 104 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело

№ 102/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответникът – Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 104 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело

№ 102/2017 г., Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против заповед за налагане на санкция

№ РД-09-154 от 17.02.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, поради което е валидно и допустимо.

Правилно съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разликата в изписването на Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в констативния протокол от 1.02.2017 г. с пълното му наименование, а в заповед за налагане на санкция № РД-09-154 от 17.02.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., като „Решение № РД - НС - 24...