Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б.С от гр. [населено място] срещу заповед №8121К-3203/10.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Моли за отмяната на административния акт и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.

Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със заповед №8121К-3203/10.03.2017 год. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че: 1. За периода от месец 09.2014 г. до 11.11.2016 г., в гр. Л., в качеството си на началник на РУ - Лозница, не е изпълнил и не е спазил в цялост длъжностните си задължения, вменени му в длъжностна характеристика № 3286 -1914/15.01.2016 г. - "Да осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност", като не е предприел мерки за предотвратяване и пресичане на правонарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАП "Обществен...