Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Саханд“ ООД гр. А., подадена чрез процесуален представител адв.. З, против Решение № 1091/16.05.2018 г., постановено по административно дело № 155/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив.
В касационната жалба се съдържат подробно развити оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваното решение на Началника на М. П.
Ответникът – Началник на М. П, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Бояджиева в депозирано по делото възражение оспорва касационната жалба, като излага съображения в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебна проверка пред Административен съд Пловдив е решение №1576/28.11.2017г., издадено от Началника на М. П, с което декларираният от вносителя „Саханд” ООД по ЕАД 15BG003100H0002395 от 29.01.2015г. код по TARIC – 2008 19 19 80 за стока № 1 „печена леблебия” като некоректен е променен на 2005 99 80 99, което е довело до възникване на нов размер на публичните задължения за мито и ДДС. Определени са допълнително за внасяне – 1376, 91лв. мито и 275, 38лв. – ДДС.
За да отхвърли жалбата срещу решението на Началника на М. П, първоинстанционният съд е развил мотиви, че при издаване на акта митническият орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, актът е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити, вкл. излагане на фактически и правни основания за издаването си. По съществото на спора първоинстанционният съд е счел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен като стоката правилно е класирана от митническите органи съобразно декларираното от страните и описанието й в придружаващите стоката документи – фитосанитарен сертификат от 24.01.2015г. и др. Решението е правилно.
Не се споделят наведените от касатора оплаквания за допусната необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въз основа на пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В хода на производството не са възлагани експертизи, не е извършвана проверка и изследване на самата стока, не са извършвани проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – чл. 84 до чл. 84л ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. В случай не е провеждана такава процедура.
При последващата проверка на декларацията, какъвто е характерът на процедурата, приключила с обжалваното решение, митническите органи се проверява точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При този вид контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ няма изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, за изготвяне на доклад с определени реквизити или за предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Проверката е само документална, няма въведено задължително изискване за физическа проверка на стоките. Обратно на твърдението на касатора, не е нарушено правото му на защита при проверката. Дружеството е било известно за започналото производство, имало е възможност да изрази своите възражения и доводи, както и да ангажира доказателства, вкл. и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.
По съществото на спора правилно съдът е счел за законосъобразна направената корекция в определения код по TARIC – 2008 19 19 80 за стока № 1 „печена леблебия” - в код 2005 99 80 99.
Въз основа на документите, придружаващи стоката и при прилагане на Общите правила за тълкуване на КН, правилно е прието, че стоката, описана като печена леблебия, представлява печен нахут от семейство Бобови, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 по КН, поради което и на основание правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на КН и предвид забележка 1а и 3 от глава 20 на КН, стоката се класира в позиция 2005 – като преработен или консервиран продукт от глава 7, по методи, различни от тези, упоменати в забележка 1а на глава 20. Съответно, стоката правилно не е класирана в декларирания код 2008 19 19 80, тъй като позиция 2008 включва плодовете и другите годни за консумация части на растения, вкл. и смесите от такива продукти, цели, на парчета или смачкани, обработени или консервирани по начин, различен от този в други глави или предходни позиции, каквато не е внесените стоки №1 с ЕАД 15BG003100H0002395 от 29.01.2015г Спор по ставката, съответстваща на променената позиция и относно изчисляването на размерите на мит и ДДС, не е формиран.
По изложените съображения касационният съд намира, че решението на АС Пловдив като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не са претендирани и извършени такива.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1091/16.05.2018 г., постановено по административно дело № 155/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.