Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалби от В.А и от Н.К, подадена чрез адв. Ж.Г, против Решение № 622 от 20 октомври 2017 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Модернизация на участък Ямбол – Зимница“, при гара „Завой“, позиция 6, на територията на землищата на гр. Я., община Я., и с. З., община „Тунджа“, област Я., към Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“ в частта, с която В.А е посочена като собственик на определен за отчуждаване имот, пореден № 1, № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101, с площ от 3, 901 дка, целият подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището на с. З., ЕКАТТЕ 30096, община Т., област Я., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид производствен складов обект, местност „До ЖП линия“, вместо реалния собственик на имота – Н.К, съгласно нотариален акт № 128, т. 2, рег. № 1148, дело № 187 от 12.03.2014 г. Н.К обжалва решението и в частта, с която е определен размерът на обезщетение за отчуждавания имот, като посочва, че същото не е справедливо и е силно занижено. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите.
Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Р. Б, и заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изпратил доклад рег. № 04-09-261/04.07.2017 г. до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството относно отчуждаване на имоти за изграждане на проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, проект 2 „Подготовка за строителство на участъци по железопътна линия Пловдив – Бургас“, позиция 6 „Модернизация на участък Ямбол – Зимница“, при гара „Завой“. С писмо изх. № 04-08-99 от 04.07.2017 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е внесъл до министъра на регионалното развитие и благоустройството искане за отчуждаване на имоти за изграждане на проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“, проект 2 „Подготовка за строителство на участъци по железопътна линия Пловдив – Бургас“, позиция 6 „Модернизация на участък Ямбол – Зимница“, при гара „Завой“.
Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-115 от 12.10.2017 г., е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на посочения обект. На свое заседание, проведено на 18.10.2017 г., МС е приел проекта на обжалваното решение.
В процедурата по чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС с приетото Решение № 622/20.10.2017 г. на МС е отчужден имот пореден № 1, № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101, с площ от 3, 901 дка, целият подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището на с. З., ЕКАТТЕ 30096, община Т., област Я., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид производствен складов обект, местност „До ЖП линия“. Определената стойност на обезщетението е 11 946, 42 лева.
В експертната оценка за определяне на стойността за равностойно парично обезщетение за отчуждаване на части от имоти: 13 броя поземлени имоти, находящи се в землището на с. завой, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на „Прайс консулт“ ООД, е посочено, че размерът на обезщетението е определен съгласно Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ – т. е. по двойна данъчна оценка на имота.
От приложената по делото административна преписка и видно от обжалваното Решение № 622/20.10.2017 г. на Министерския съвет на Р. Б, като собственик на процесния имот е посочена В.А.К доказателство по делото е приложен нотариален акт № 128, т. 2, рег. № 1148, дело № 187 от 12.03.2014 г., съгласно който процесният имот е прехвърлен от В.А на Н.К.
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на административния орган за незаконосъобразно в частта, в която като собственик на процесния имот № 30096.0.101 е вписана В.А вместо реалния собственик Н.К. В тази част решението ще следва да бъде изменено и като правоимащ да се впише Н.К.
Във връзка с оспорването на размера на признатото обезщетение съдът, по искане на жалбоподателя, с определение от 07.06.2018 г. е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза от 23.11.2018 г.
Легална дефиниция на понятието „пазарни цени“ е дадена в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС – това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, като същите бъдат възмездени парично с цена, близка до цената, която биха получили при свободно договаряне, при отсъствие на каквато и да било принуда. Законът е дефинирал и понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", като по отношение на процесния съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС това са тези, находящи се в едно и също землище в земеделските територии.
Съгласно приложената на страница 179 от делото експертна оценка, „пазарна цена” не може да бъде определена за процесния имот, поради което заключението е дадено съответно съгласно Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ – методът двойна данъчна оценка, като определената стойност на обезщетението е 11 946, 42 лева.
В заключението на вещото лице се потвърждава обстоятелството, че не се установява наличието на сделки, отговарящи на изискванията и разпоредбите на ЗДС с предмет на сделките поземлени имоти в с. З., които да са с характеристики на процесния имот. Вещото лице е посочило, че процесния имот е в земеделска територия, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, като имотът е застроен със сграда за производствени и складови нужди, която е с площ по документ за собственост от 240 кв. м. на един етаж. Посочено е, че сградата е описана и в Удостоверение за данъчна оценка № ДО003191/31.10.2017 г., представено от жалбоподателите. В заключение вещото лице е дало стойност на обезщетението за земята в размер на 10 301 лева, а за сградата съответно 8995 лева.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая определената стойност за отчуждения процесен имот № 30096.0.101 следва да се увеличи с 8995 лева, което е стойността на сградата, намираща се на него.
Без уважение следва да се остави искането на процесуалния представител на жалбоподателя за произнасяне по направеното искане за обезщетяването на пропуснати ползи от неполучен наем за отчуждения имот, като периодът, за който същото се претендира, е от месец ноември 2017 г. до месец юли 2022 г. Такова искане е направено в съдебното заседание, след даване на ход по същество на делото, без да е предявен иск с подобен предмет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Поради това по него съдът не дължи произнасяне.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя Н.К следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представен списък на същите, те са в общ размер на 1200 лева – 200 лева заплатен депозит за вещо лице, съгласно приложена по делото вносна бележка, и 1000 лева адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2018 г. между Н.К и адв. Ж.Г.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което е основателно. Поради обстоятелството, че сумата, която е определена в решението на МС е долен праг на обезщетението, което лицето ще получи – т. е. тази сума е сигурна, то тя не следва да се взема предвид при определянето на размера на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно сумата, която жалбоподателят ще получи като увеличение – 8995 лева, към вече определената като обезщетение с решението на МС, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в минимален размер от 980 лв., поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалбата на В.А и Н. К. Р № 622 от 20 октомври 2017 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Модернизация на участък Ямбол – Зимница“, при гара „Завой“, позиция 6, на територията на землищата на гр. Я., община Я., и с. З., община „Тунджа“, област Я., към Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, в частта му, в която като собственик на поземлен имот пореден № 1, № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101, с площ от 3, 901 дка, целият подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището на с. З., ЕКАТТЕ 30096, община Т., област Я., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид производствен складов обект, местност „До ЖП линия“, е посочена В.А, КАТО
ВПИСВА като собственик на поземлен имот пореден № 1, № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101, с площ от 3, 901 дка, целият подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището на с. З., ЕКАТТЕ 30096, община Т., област Я., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид производствен складов обект, местност „До ЖП линия“, Н.К.
ИЗМЕНЯ по жалбата на Н. К. Р № 622 от 20 октомври 2017 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Модернизация на участък Ямбол – Зимница“, при гара „Завой“, позиция 6, на територията на землищата на гр. Я., община Я., и с. З., община „Тунджа“, област Я., към Проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, в частта му, с която е определено паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот пореден № 1, № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101, с площ от 3, 901 дка, целият подлежащ на отчуждаване, находящ се в землището на с. З., ЕКАТТЕ 30096, община Т., област Я., с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид производствен складов обект, местност „До ЖП линия“, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение за поземлен имот № по КВС 000101, номер по регистър към ПУП № 30096.0.101 от 11 946, 42 лева на 20 941, 42 (двадесет хиляди деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лева.
ОСЪЖДА Министерския съвет на Р. Б да заплати на Н.К, ЕГН [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението не подлежи на обжалване.