Производството е по реда на Глава десета, Раздел І, чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.
Образувано е по жалба от „Прогрес” АД (Прогрес/Дружеството), със седалище и адрес на управление гр. С. З, представлявано от изпълнителния директор С.Я против Заповед № Е-РД-16-686 от 23.12.2016 г. на министъра на енергетиката, с която се отказва предоставяне на помощ, съгласно Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 година. Жалбоподателят твърди, че отговаря на всички критерии за получаване на заявената помощ, отстранени са всички, указани от административния орган неясноти и несъответствие и са представени допълнително изисканите обяснения и документи. Обстоятелството, че „З. Е“ ЕООД (З. Е) – лицето, посочено като платец по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Наредбата не е издател на фактурите за електроенергия, по които получател е „Прогрес“ АД, не съставлява основание за постановения отказ. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски.
Ответникът – министърът на енергетиката, чрез юрисконсулт Терзиева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност относно претендираните от жалбоподателя разноски. Не е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подадена от страна за която акта е неблагоприятен, с което мотивира наличие на правен интерес от оспорването и в срока по в чл. 149, ал. 1 от АПК. От фактическа страна се установява следното:
С обжалваната заповед № Е-РД-16-686/23.12.2016 г. на министъра на енергетиката, е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. на „Прогрес” АД, гр. С. З.
Заповедта е издадена с правно основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 2 и § 1, ал. 2, т. 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, във връзка с подадено заявление № Е-Е-ДП-123/24.10.2016 г. и допълнително представени документи и информация на 14.11.2016 г. и на 28.11.2016 г. и предложение по протокол № Е-Е-ДП-123/02.12.2016 г. на Екип № 1 за произнасяне по заявлението, съгласно заповед № Е-РД-16-438/10.10.2016 г.
В мотивната част на административния акт е посочено, че в заявлението на Прогрес е посочено, че лицето по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, което заплаща цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ е „З. Е“ ЕООД, гр. С. З – лицензиран търговец на електрическа енергия. Представените фактури за периода 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. не са издадени от посочения търговец на електрическа енергия, а от „Пресков“ АД (Пресков), който не е търговец или производител на електрическа енергия, съответно не е доставчик на електрическа енергия и платец на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, включително компонентата по чл. 2 от Наредбата. В структурите и платежните нареждания няма посочени данни относно цената за задължения към обществото и компонентата по чл. 2 от Наредбата.
Поради горното административният орган не е приел за доказано, че от заявителя е извършено плащане на компонентата на чл. 2 от Наредбата по надлежния ред и в размера, определен в съответствие с нормативната уредба (с ценово решение № Ц-35/01.11.2015 г. на КЕВР), каквото е изискването на чл. 2 и § 1, ал. 2, т. 3 от ПЗР на Наредбата, поради което няма основание за възстановяване на част от разходите за компонентата по чл. 2 чрез предоставяне на държавна помощ по Наредбата.
В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че източник на елекрозахранване на предприятието Прогрес е подстанция Пресков, собственост на „Пресков“ АД, който е регистрираният търговски участник, който се разплаща за потребената енергия с „ЕСО“ ЕАД консумираната електрическа енергия, доставена по електропреносната мрежа и измерена на шини ВН в ПС Пресков. Потребителите, присъединени към подстанцията на средно напрежение заплашат потребената електрическа енергия на Пресков АД, като потреблението се отчита чрез средства за търговско измерване, собственост на собственика на подстанцията – „Пресков“ АД. Количествата електрическа енергия, необходими за потреблението на присъединените към ПС Пресков предприятия, се доставят от търговеца на електрическа енергия „З. Е“ ЕООД. Потребената електрическа енергия се заплаща от „Пресков“ АД на „З. Е“ ЕООД, като платената сума за периода включва цена на активната електрическа енергия и задължения към обществото. О своя страна търговеца на електрическа енергия плаща потреблението на „НЕК“ ЕАД. Като се е позовало на писмено изявление на Прогрес до МЕ, вещото лице приема, че няма техническа възможност за електроснабдяване на СрН по потребителите в квартал Индустриален от електроразпределителното дружество ЕВН, с ново наименование „ЕС ЮГ“ ЕАД. Този факта се опровергава от представените писмени доказателства – писмо изх.№ 6736-1 от 14.08.2018г. от електроразпределителното и приложеното становище за КЕВР.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период потребената от „Прогрес“ АД електрическа енергия е фактурирана и заплатена на „Пресков“ АД и е част от електрическата енергия, доставена и фактурирана за периода от „З. Е“ ЕООД на „Пресков“ АД. Тези количества електрическа енергия са различни от количествата електрическа енергия, за които „Пресков“ АД е заявило и получило държавна помощ, съгласно Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. Според заключението на СИЕ фактурираната цена на електрическата енергия, заплатена от „Прогрес“ АД на „Пресков“ АД, включва и компонента задължения към обществото, съгласно утвърдената от КЕВР цена. След извършена счетоводен анализ, вещото лице е стигнало до извод, че е налице логическа връзка и стойностни зависимости между извършените плащания за процесния период от „Прогрес“ АД към „Пресков“ АД, от „Пресков“ АД към „З. Е“ ЕООД, както и от „З. Е“ ЕООД към „НЕК“ ЕАД. Настоящият състав не кредитира заключението на експертизата в тази част, тъй като изводът на вещото лице е направен при съобразяване на представено тристранно споразумение, сключено на 20.03.2017г., между „Прогрес“ АД, „Пресков“ АД и „З. Е“ ЕООД, което урежда отношенията между страните със задна дата – 01.01.2010г. С представеното тристранно споразумение, което съставлява частен документ, съставен след издаване на оспорената заповед, страната удостоверява благоприятен за нея факт. Освен това изготвения икономически анализ, съобразен единствено с представеното тристранно споразумение, изключва обективния факт, че чрез ПС Пресков, собственост на „Пресков“ АД се осъществява снабдяването с електрическа енергия и на други предприятия, чието потребление не е взето предвид при съпоставката на количествата и стойностите на потребена и заплатена електрическа енергия от „Пресков“ АД към „З. Е“ ЕООД и съответно от „З. Е“ ЕООД към „НЕК“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни изводи:
Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.08.2015г. до 30.06.2016 г.
С Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II "Критерии за допустимост. Размер на помощта", чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия.
Съгласно посочената в оспорената заповед разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба, а според посочената в оспорената заповед разпоредба на чл. 2 от същата наредба, помощта се предоставя на предприятия - бенефициери под формата на отстъпка от компонентата за разпределяне на разходите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), въз основа на заповед за предоставяне на помощ.
Оспорващото дружество е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и осъществява дейност в сектор, попадащ в обхвата на приложение № 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. и като такова следва да отговаря на критерия по чл. 3, ал. 2, т. 1. Същото е подало заявление до министъра на енергетиката за издаване на заповед за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, като е приложило изискуемите документи, справки, съдържащи финансова информация и данни от счетоводните му отчети и регистри, като са изчислени показателите по Наредбата - брутна добавена стойност и интензивност на електрическата енергия.
Безспорно е също, че със заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. е определен от министъра на енергетиката работен екип, който да разгледа подаденото заявление. Видно от съдържанието на съставения протокол № Е-Е-ДП-123 от 02.12.2016 година, Екип 1 е направил констатации относно съответствието на заявлението на „Прогрес” АД и приложенията към него, като в т. 8 от таблицата за съответствие с изискванията е посочил, че в представените фактури няма посочена цена задължение към обществото. При прегледа на представените документи работния екип е установил, че не са представени доказателства за договорни отношения с лицензирания търговец на електрически ток „З. Е“ ЕООД, който извършва плащания към обществения доставчик на цената за задължение към обществото, както и доказателства за закупена електрическа енергия и платени средства за компонентата по чл. 2, съгласно §1, ал. 2, т. 3 ПЗР на Наредбата. Дадени са указания за представяне на необходимите документи и след тяхното представяне работния екип е предложил постановяване на отказ по подаденото заявление, тъй като от представените документи не се установяват реални плащания за разходи за мрежови услуги, задължения към обществото и разходи за балансиране. Министърът на енергетиката е издал заповед за отказ за предоставяне на исканата помощ за ценовия период от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. на „Прогрес” АД, тъй като представените фактури и платежни нареждания не са издадени от посочения търговец на електрическа енергия „З. Е” ЕООД, а от „Пресков” АД, което дружество не е търговец или производител на електрическа енергия, съответно – не е доставчик на електрическа енергия и платец на цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, включително компонентата по чл. 2 от Наредбата, поради което представените фактури не съдържат данни за платената цена задължение към обществото. Отразено е още, че доставчик на електрическата енергия на “Прогрес” АД не е посоченото в заявлението лице по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, а фактическият доставчик на електрическата енергия на заявителя е “Пресков” АД, което дружество няма основание да получава плащания за компонента по чл. 2 от Наредбата по надлежния ред, нито да извършва плащания за същата компонента към обществения доставчик. С разпоредбата на чл. 92 от ЗЕ лимитативно са посочени страните по сделките с електрическа енергия и това са обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група и оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Към заявлението са представени доказателства за заплащане на електрическата енергия на дружество, което не е измежду лимитативно изброените страни по сделки с електрическа енергия, поради което структурирани по този начин търговските отношения между „Прогрес“ АД и „Пресков“ АД нарушават регулаторните правила на пазара на електрическа енергия. С разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ, в приложимата редакция, е предвидено, че всички търговци и производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена /цената за задължения към обществото/. Нормата не допуска заплащане на тази цена от търговски субект, който не е лицензиран участник в пазара на електрическа енергия, поради което и представените фактури не удостоверяват заплащането на компонентата, за която е предвидено предоставяне на държавната помощ. Постановения отказ е съобразен с липсата на кумулативно нормативно изискване, предвидено в приложимата Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници.
От този преглед на нормативната уредба следва, че обжалваната заповед №Е-РД-16-686 от 23.12.2016г. на министъра на енергетиката е издадена от компетентен орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и при спазване на административнопроизводствените правила. При издаването на обжалваната заповед не е допуснато и нарушение на материалния закон. С оглед на тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Прогрес” АД, със седалище и адрес на управление гр. С. З, представлявано от изпълнителния директор С.Я против Заповед № Е-РД-16-686 от 23.12.2016 г. на министъра на енергетиката, с която се отказва предоставяне на помощ, съгласно Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 година.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.