Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160 ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби : Първата е на Директора на Дирекция „ОДОП“ София ЦУ на НАП срещу решение № 919/15.02.2018г., постановено по адм. дело № 1367/2017г. по описа на Административния съд София-град, в частта с което е отменен РА № Р-22221015008522-091-001/26.10.2016г., потвърден с Решение № 46/12.01.2017г., по отношение непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 340лв., за данъчен период май 2012г., по фактура № 93/03.05.2012г., издадена от „М. И“ ЕООД.

Навеждат се доводи, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материални и процесуалният закони – касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Сочи се че неправилно съдът е преценил наличието на предпоставките за ДК по процесната фактура, тъй като непредставянето на подробна счетоводна отчетност, вкл. и аналитични регистри на материалните сметки е пречка да се приеме възможността доставчика от техническа гледна точка да изработи предмета на спорните доставки. Органа твърди че при доставка на услуги следва да се проследи и анализира техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и то във връзка със спецификата на изследваните услуги, като по отношение на процесният доставчик липсва установена техническа и кадрова обезпеченост което води и до извод за липса на реалност на фактурираните услуги. Моли съда да отмени решението на АССГ в тази му част и да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесният РА. Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – „А. П“ ООД София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на АССГ. Сочи се че според Указание на ЦУ на НАП от 2013г., не се следва ограничаване правото на ДК тъй като не...