№ 50381

София 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 3124 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. Х. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 1397 от 26.05.2022г. по в. ч.гр. д. № 1354/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 31.01.2022г. по гр. д. № 13248/2019г. на СГС за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен.

Срещу подадената частна касационна жалба е подаден отговор от С. Д. А., чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становището си за нейната недопустимост поради липса на посочените основания и за неоснователност по конкретно изложени съображения.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Настоящият частен жалбоподател е предявил иск срещу С. А. и „С. С“ЕООД/в ликвидация/ за приемане за установено, че вземането от 298 500лв. на кредитора А., произтичащо от договор за управление от 3.10.2013г., сключен с длъжника „С. С“ ЕООД/в ликвидация/ не съществува, тъй като А. не е извършвала разноски, в посоченият размер, за подобрения и запазване на недвижимия имот. Правният си интерес ищецът обосновава с факта, че трето лице /Н. К./ му е прехвърлило с цесия част от вземането си /в размер от 12 500евро/ срещу „С. С“ ЕООД/в ликвидация/, което той притежава по силата на сключена спогодба от 9.11.2015г. Въз основа на това, жалбоподателят е бил присъединен като взискател по образуваното изпълнително дело с № 20148440400754.

Първоинстанционният съд е върнал подадената искова молба и е прекратил образуваното производство, с определение № № 260654 от 31.01.2022г., след като е констатирал, че дружеството „С. С“ ЕООД е обявено в несъстоятелност на 23.10.2019г. и с определение от 25.08.2020г. вземанията, предмет на настоящия иск са приети.

Това определение е потвърдено със сега обжалваното въззивно определение № 1397 от 26.05.2022г. на САС. Решаващите мотиви са свързани с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, предвиждаща че след откриване на производството по несъстоятелност започналите преди това изпълнителни производства се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряване на имуществото и разпределение на сумите. В случая образуваното изпълнително производство е прекратено /с влязло в сила на 5.10.2021г. постановление/, а вземането е включено в списъка на приетите вземания и споровете между кредиторите се разрешават по специални искове, поради което предявеният иск с правно основание чл. 464, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим.

Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК/ във връзка със следният поставен въпрос: Какво е съотношението на разпоредбите на чл. 637, ал. 2 ТЗ, респ. чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ към съдебните производства с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК и чл. 26 ЗЗД, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, в хипотеза на прекратяване на индивидуалното изпълнително производство, съответно изключва ли приложимостта на чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ към такива искови производства възможността за оспорване по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ?

Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният въпрос не може да се допусне касационно обжалване, доколкото същият не е от значение за изхода на спора, не е свързан с решаващите мотиви на съда, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ регламентират случаите при които спряното – с откриване на производството по несъстоятелност – производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, когато вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ и с участието на синдика кредитора и лицето, подало възражение, когато вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. В конкретният случай, нито една от така изброените хипотези на чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ не е налице, защото е безспорно, че конкретното вземане, предмет на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК и чл. 26 ЗЗД е включено в одобреният от съда списък по чл. 692 и срещу него няма направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. В тази хипотеза, съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ и установената практика /вж. напр. решение по т. д.№ 636/2021г. на ІІ т. о./, спряното с откриване на производството по несъстоятелност, съдебно производство, включително и това с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК,вр. чл. 26 ЗЗД, следва да се прекрати. Прекратява се и образуваното изпълнително производство, защото изпълнението продължава в производството по несъстоятелност. Споровете между кредиторите във връзка с вземанията, включени в списъка по чл. 692 ТЗ са предмет на специални искове. Поставеният от жалбоподателят въпрос, в частта му, касаещ производството по чл. 694, ал. 3 ТЗ е ирелевантен, защото такова няма данни да е образувано и по него произнасяне от съд няма. Образуваното производство е по чл. 464 ГПК и касае иск на кредитор в изпълнителното производство, с който ищецът цели да отрече съществуването на право на вземане на присъединен кредитор. Искът предпоставя наличие на изпълнително производство и след прекратяването му, поради наличието на очаквано изпълнение по друг ред, воденото му се явява недопустимо.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1397 от 26.05.2022г. по в. ч.гр. д. № 1354/2022г. на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: