Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 14.12.2021г. по гр. д.№255/21г. на ОС Търговище, с което е уважен иск по чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация.

Жалбоподателят – община Търговище, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.

Отвиетникът – М. В. А., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск по чл. 38, ал. 4 ЗГР за признаване за установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно че Ф. М. К. Ю. - дядо на М. В. А. – ищец, е [дата на раждане] в [населено място] /сега[жк]/ в [населено място]. С решението община Търговище е задължена да състави акт за раждане на лицето с установените в решението данни, на осн. чл. 73 и сл. ЗГР, във вр. с чл. 542 ГПК.

Съдебното исково производство е образувано по молба на М. В. А., с искане да бъде установен факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане, поради изгубването/унищожаването на регистрите на актовете за гражданско състояние, където е съхраняван акта за раждане, на Ф. М. К. Ю. – с твърдения, че същият е дядо на ищеца.

От представените по делото доказателства съдът е приел, че към момента на раждане на Ф. М. е съществувало [населено място] в рамките на [община], а от 1981г. и до настоящия момент [населено място] е[жк]. [ място] и че има регистър за ражданията за 1929г. за [населено място], но липсват страници. Установено е, че липсва страницата с Акт за раждане № (№) на Ф. М. от 23.04.1929 г., като данни за него се съдържат в последните страници на т. нар. „Годишна азбучна таблица за ражданията, женитбите, умиранията и мъртворажданията, които са се случили в Геренска община, Е. Д околия, Шуменски окръг през 1929гл“ - като под пореден номер 18 е вписан Ф. М. с акт за раждане № 44 от 23.04.1929г. От приетия по делото заверен препис от Семеен регистър за [населено място], съставен от 1927г., стр. 81 съдът е установил, че на адрес в [населено място], [улица] записано семейство на М. К. Ю., [дата на раждане] ; Х. М. К. Ю. - съпруга, [дата на раждане] ; Ф. М. К. Ю. - син, [дата на раждане]

При тези данни въззивният съд е приел, за неоснователни възраженията на общината, че е налице разминаване между твърдяната дата на раждане на Ф. М. К. Ю. – 23.04.1929 г. и тази, записана в акта за смърт на Ф. А. – 01.07.1929 г. Прието е, че по делото е установено, че датата 01.07. е записвана като рождена дата на всички изселници от България в Турция, което се констатира от Удостоверение за родствени връзки на Х. А., от което е видно, че всички нейни роднини са с посочено място на раждане в [населено място] или [населено място] и с дата на раждане 01.07., а в удостоверението единствената разлика в датите на раждане се свежда до посочването на различни години, в които са родени тези лица.

По отношение на възражението релевирано от общината, че не е установено от М. В. А., че имената Ф. М. К. Ю. и Ф. А. са на едно и също лице и е необходимо представянето на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Р. Т, въззивният съд е приел, че Закона за гражданската регистрация не въвежда изискване подобни обстоятелства да се доказват само и единствено с представянето на посочения от ответника документ – удостоверение за идентичност на лице с различни имена и доказването на факта, че тези имена са на едно и също лице/дядото на ищеца/ може да бъде направено с всички доказателствени средства по ГПК. Прието е, че макар да липсва нарочен документ, който да доказва посочените обстоятелства, следва да се посочи, че по делото са налице достатъчно други доказателства, от които може да се изведе, че имената Ф. М. К. Ю. и Ф. А. всъщност са имена на едно и също лице. Прието е, че при сравняването на справките, издадени от община Търговище и от Р. Т се вижда, че роднините на Ф. М. К. Ю. и Ф. А. са едни и същи лица.

Прието е, че единствената разлика, която се забелязва при сравняването на имената е в това на майката на Ф./Ф. тъй като в българската справка е записана като Х., а в турската е записана като Х., а според въззивния съд тази разлика не може да се отрази на извода за принадлежността на имената към едно и също лице, доколкото имената Х. и Х. са доста близки като произношение и запис.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят - община Търговище, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли да се приравни със същата доказателствена тежест нотариално заверена декларация за идентичност на лице с различни имена, подписана от пълномощник на лицето, което иска съставяне на акт за раждане на починало лице, с удостоверение за идентичност на имената, издадено от Р.Т.П, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна обжалване.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед вероятната недопустимост на същото, произтичаща от липсата на правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починало лице.

Предвид изложените съображения, съдът:

О п р е д е л и:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 14.12.2021г. по в. гр. д. 255/2021 г. на ОС – Търговище.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от 15 лева от община Търговище, в седмичен срок от съобщаването и за това, с представяне на коипе от вносния документ в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: