Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. К.-С. и А. С., чрез пълномощника им адвокат П. П. и касационна жалба на М. Б. В., чрез пълномощника й адвокат Е. П., против решение № 260148 от 2.07.2021 г., постановено по гр. д. № 525 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 260008 от 4.09.2020 г. по гр. д. № 2299/2019 г. на Районен съд – Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Б. В. (правоприемник на ищците Н. И. К.-В., починала на 2.05.2021 г. и Б. П. В., починал на 26.04.2021 г.), А. А. К.-С. и А. С. против С. И. Г. и С. А. Г. ревандикационен иск по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** в [населено място], [улица], на трети мансарден етаж, иск за заплащане сумата 6 340 лв., обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 5.06.2015 г. – 30.10.2019 г. и иск за заплащане сумата 2834.67 лв., лихва за забава върху обезщетението за периода 5.06.2015 г. – 30.10.2019 г.

С. И. Г. и С. А. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Ю. С. писмен отговор на всяка касационна жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

Ищците основават правата си на твърдения за наследствено правоприемство от Х. С. и съпругата му Н. С. и съдебна спогодба от 20.11.2017 г. по делбено гр. д. № 12205/2009 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав. Праводателите им за закупили по реда на НПЖДЖФ жилище на втория етаж от сградата заедно с целия таван. Със строително разрешение № 136/01.06.1977 г. им е разрешено преустройство на съществуващия таван, в който да построят таванска стая и сервизни помещения със застроена площ от 33 кв. м. Строителството е реализирано през 1978 г., като е усвоено пространство с площ от 63 кв. м., 18 кв. м. от които съставляват складово помещение - част от преустроения в жилище таван. Над така изграденото жилище (бивш таван) е бил надстроен и възстановен и тавана на сградата. Ответниците оспорват правата им върху процесното жилище, твърдейки, че то им е прехвърлено като таван при продажбата на втория етаж с нотариален акт № 183/31.05.2005 г. на нотариус А. Р..

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдения, че с нотариален акт за покупко-продажба № 183, том I, рег. № 1618, дело 0174/2005г. на нотариус А. Р., ответниците са закупили от наследодателите на ищците жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с целия таван на сградата, a като документ, установяващ собствеността на продавачите Х. и Н. С. е посочен Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от ДЖФ с дата от 28.11.1968 г., в който договор е описано какво представлява жилището и че то се продава заедно с мазе, 1/2 ид. ч. от антрето и входа на мазето, както и целият таван на жилищната сграда и отстъпеното право на строеж за този етаж, а към момента на продажбата от ГОНС Ст. Димитров жилищната сграда е била двуетажна, а в последствие на 01.06.1977 г. на Х. и Н. С. е издадено строително разрешение за построяване на една таванска стая от 33 кв. м., като твърдят, че за тази таванска стая не е одобряван архитектурен проект, а към исковата молба е представен работен проект, изготвен от Районна проектантска организация-Кюстендил. Реално на място се касае за надстрояване на втория етаж, като е усвоена част от тавана без да е учредено законно право на надстрояване от собственика на земята, в случая държавата към онзи момент. Х. и Н. С. са извършили незаконен строеж на тавана над тогава собствения им втори жилищен етаж, като дори за застроили и в повече от посоченото в строителното разрешение, а именно около 63 кв. м. Този строеж не представлява самостоятелен обект, тъй като не отговаря на изискванията на ЗКИР, поради което при сделката с тях е бил включен в общата пазарна цена, която в действителност била платена, но не е описано в нотариалният акт по причина, че Х. и Н. С. не са имали документи за собственост на таванската стая.

Във въззивната жалба на ответниците С. И. Г. и С. А. Г. са оспорени изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот има характер на самостоятелен обект, наместо на обща част на сграда в режим на етажна собственост; че построяването на таванска стая било реализирано от носителя на право на строеж; възприемането на заключението на вещото лице за наличие на одобрен архитектурен проект, както и извода, че през 2005 г. са закупили новопостроения таван над таванската стая. Наведени са доводи, че се касае за незаконен строеж и таванската стая е обслужваща втория етаж, който е закупен от тях. Строителното разрешение не може да замести акта за учредяване на право на строеж. Щом незаконно построеното не е самостоятелен обект, то следва вещта към която е надстроено или пристроено. След като ищците не са доказали да им е учредено право на надстрояване в държавния имот, то приложимо е правилото на чл. 92 ЗС. Следва да се приеме, че през 2005 г. са закупили тавана, който праводателите им са притежавали по силата на договора за покупко-продажба от 1968 г, като същите не могат да запазят незаконно построеното в продадения имот.

Въззивният съд е приел за установено, че с договор от 28.11.1968 г. съпрузите Х. Н. С. и Н. Н. С. са закупили от държавата жилище на втория етаж, състоящо се от две стаи, хол, кухня, антре, клозет, вход от северната страна на сградата, мазе в северната част и 1/2 от антрето в мазето и входа за мазето, ведно с целия таван на сградата. На 1.06.1977 г. им е издадено строително разрешение № 136 за изграждане на таванска стая върху 33 кв. м. За преустройството на тавана има издадена виза за проектиране и работен архитектурен проект, предвиждащ новопостроеният обект да включва таванска стая, антре, преддверие и килер в югозападната част на сградата от към калкана със съседния урегулиран имот с обща площ 33 кв. м., а останалата част от тавана в североизточния край на сградата да не се променя и да остане таван с достъп през преддверието в преустройваната част.

Експертното заключение на арх. К. С.-Г. установява, че СМР са изпълнени в отклонение от одобрения проект и разрешението за строеж, като е преустроена допълнителна част от тавана и общата застроена площ на обекта е станала около 67 кв. м. – на място антрето е било удължено и от двете му страни освен предвидените стая и преддверие с килер са изградени още стая и кухня, а килерът с преддверието са преустроени в баня с тоалетна; налице е видима разлика във височината на фасадата на сградата, като покривът е на три нива; в североизточната част е останало подпокривно пространство с достъп от антрето на преустроената част през врата, което пространство се използва за склад; стълбищната площадка пред изградения обект е отделена от стълбището с дървена врата, която се заключва, а от нея е изградена дървена стълба до изпълненото над обекта подпокривно пространство с надзид около 50-55 см. по фасадите и височина до билото 3.20 м.; новоизграденият обект отговаря на дефиницията на жилище по § 5, т. 30 ДР на ЗУТ и има необходимата светла височина; намира се на ниво трети етаж на сградата, достъп до който е осигурен от стълбищна площадка на стълбището на сградата и над същия има изпълнено подпокривно пространство, което е отделено функционално от другите обектив сградата чрез стълбищна клетка; с извършените отклонения от одобрения проект и разрешение за строеж не е надвишена височината на сградата, не е нарушено предвиждането на подробния устройствен план по отношение височина на застрояване, начин на застрояване и показатели на застрояване, не се нарушават нормативни изисквания на действалата по това време нормативна уредба и ЗУТ.

След реализиране на преустройството на тавана, с нотариален акт № 183 от 31.05.2005 г. том I, рег.№1618, дело №174/2005 г. на нотариус А. Р., Х. С. и Н. С. са продали на С. И. Г. жилището на втория етаж от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел **, в кв. 137 по действащия към 28.11.196 8г. план на [населено място], състоящо се от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, вход /северна страна на сградата/, мазе в северната част и 1/2 идеална част от антрето в мазето, ведно с целия таван на сградата. Въз основа на този договор за покупко-продажба през 2009 г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 11, том I, per. № 289, дело № 10 от 16.01.2009 г. на нотариус Л. С. за собственост за процесния имот с идентификатор *****.

През 2011 г. С. Г. е отправила до Н. С. нотариална покана за предаване на целия таван на сградата, включващ и самостоятелен обект с идентификатор *****, който е закупила с договора от 31.05.2005 г.

Ищците се легитимират като правоприемници на процесния имот въз основа на наследяване на Х. С. и Н. С. и договор за доброволна делба.

Гласните доказателства установяват, че семейство С. живеели на втория етаж през лятото, канили гости, които при необходимост от преспиване пребивавали на третия етаж. След 2011 г. Н. С. нямала достъп до третия етаж. След закупуването ответниците отремонтирали и заживели на втория етаж, но като идвали децата им със семействата си, ползвали етажа отгоре, където ремонтирана била само спалнята.

Съдът е отчел и че в предходен процес по гр. д. № 1761/2012 г. на Районен съд - Дупница е уважен ревандикационен иск на праводателите на ищците, основали правата си на реализирано право на строеж и наследяване от Х. С., против А. С. А., частен правоприемник и син на С. и С. Г. относно процесния по настоящото дело имот, като е отменен констативен нотариален акт № 11, том I, per. № 289, дело № 10 от 16.01.2009 г., издаден в полза на С. и С. Г..

Въззивният съд е посочил, че същественият въпрос по делото е за статута на процесния имот – представлява ли същия самостоятелен обект на правото на собственост или е обща част, респ. принадлежност към главната вещ, т. е. втория жилищен етаж от сградата и отговорът му определя и извода кому принадлежи собствеността.

С оглед възприетата фактическа обстановка е направил извод, че изградения от праводателите на ищците трети етаж отговаря на изискванията за жилищен етаж и има качеството на самостоятелен обект на правото на собственост, видно от експертното заключение. Счел е обаче, че с изграждането му Х. и Н. С. не са станали собственици. Вместо разрешеното преустройство на тавана, закупен от тях заедно с втория етаж, същите без надлежни строителни книжа са изградили самостоятелен жилищен етаж, над който отново са изпълнили таванско подпокривно пространство. Касае се до извършено надстрояване на жилищната сграда, но Х. и Н. С. не са старали собственици, тъй като не им е било учредено право на надстрояване от собственика на терена. Прехвърленото им с договора от 1968 г. право на строеж е за изграждане на продадения втори етаж от сградата и не може да се тълкува, че собственикът на земята е прехвърлил и правото за надстрояване и изграждане още етажи в сградата. Изграждането на тавански жилищен етаж е извън отстъпеното им от собственика на терена право на строеж. Наличието на архитектурен проект и издадено строително разрешение не могат да изменят установените с договора правоотношения между собственика на земята и собственика на етаж във връзка с обема на правото на строеж. При липса на учредено вещно право по смисъла на чл. 66, ал. 4 ЗС и доколкото изграденото е самостоятелен обект на вещни права, приложение е намерила нормата на чл. 92 ЗС, която въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Следователно собственик на надстроеното е станал носителят на вещното право на собственост на земята.

Съдът е приел за неоснователен довода на ищците, че се касае до преустройство на тавана, извършено при условията на чл. 148 ППЗТСУ, тъй като не се доказва да са налице предпоставките на тази норма относно изграждане на тавански жилищен етаж.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. А. К.-С. и А. С., както и М. Б. В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) при закупуване на втория етаж от сградата заедно с целия таван на сградата, заедно с правото на строеж за закупения обект, в така полученото право на строеж включва ли се и таванът (и останалите принадлежности) или правото на строеж обхваща само закупения жилищен етаж и съответно при преустройство на този таван в жилище следва ли да се учредява друго право на строеж (въпросът е редактиран от съдебния състав, като в него не са възпроизведени неотносимите за отговора му местонахождение и адрес на сградата, конкретните параметри на принадлежностите към жилищния етаж, индивидуализацията на урегулирания имот и стойността на правото на строеж);

2) ако за преустройство на тавански етаж в жилище по чл. 148 – чл. 150 ППЗТСУ следва да се учреди право на надстрояване, то по кой от действащите към 1977 г. ред следва да се извърши;

3) чия собственост е построеното в повече, ако не може да бъде обособено като самостоятелен обект;

4) длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Б. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя същите въпроси като поставените в касационната жалба на останалите ищци, като третия въпрос е допълнен с питане: когато в нарушение на издадени строителни книжа е построено повече от разрешеното и така построения обект съставлява самостоятелен обект, но построеното в повече не съставлява самостоятелен обект, а е част от новопостроения обект, чия собственост е построения в нарушение на издадените строителни книжа обект.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия поставен в касационните жалби въпрос. С влязлото в сила решение на Окръжен съд-Кюстендил, потвърждаващо решението на Районен съд-Дупница, с което е уважен ревандикационен иск на праводателите на ищците (на същото основание, на което ищците основават правата си и по настоящото дело) против сина на ответниците, при същите факти, е прието, че процесното и по настоящото дело жилище, намиращо се на трети етаж от сградата, е изградено в обема на отстъпеното с договора за продажба на държавен жилищен имот от 28.11.1969 г. право на строеж и с реализирането му в полза на Х. и Н. С. е възникнало правото на собственост. По настоящото дело е прието, че придобитото през 1968 г. право на строеж включва само възможността за построяване на същия обект при погиването му, но не и правото, поради което и изграденото на мястото на таванския етаж жилище е извън обема на притежаваното право на строеж. Следователно по едно от двете дела е налице неточно тълкуване относно това какво се включва в обема на право на строеж, когато същото се придобива като принадлежност към изградено жилище, която хипотеза при действащата редакция на ГПК попада в предметния обхват на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По останалите въпроси не се констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос е хипотетичен и без връзка с мотивите на съда.

Третият въпрос (вкл. и допълнението му от М. В.) е неотносим към данните по делото, доколкото предполага да е разрешено изграждане на самостоятелен обект на вещни права и построеното в повече да се присъединява към него, а в случая разрешението е за изграждане на таванска стая, т. е. принадлежност към жилището на втория етаж, а отклонението се състои в изграждането на самостоятелен обект на вещни права.

По четвъртия въпрос не се констатира противоречие с практиката на ВКС. Същият е обоснован с доводи за необсъждане на определени доказателства във връзка с твърдението, че изграждането на жилището в таванския етаж е извършено при условията на чл. 148 – чл. 150 ППЗТСУ, но доколкото последните норми касаят временни строежи, те не могат да бъдат съотнесени към данните по делото. Обосновката развита от М. В. за притежание от Х. и Н. С. на идеални части от терена, не подлежи на разглеждане, тъй като е извън заявеното в исковата молба придобивно основание.

Касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали очевидно неправилно въззивният съд не е основал решението си на извод, че процесния имот не е собственост на никоя от страните по делото. Преценката е обусловена от следното, изводимо от мотивите на въззивното решение: въззивният съд е приел, че нито ищците, нито ответниците са собственици на процесния имот, а след обособяването му чрез надстрояване на самостоятелно жилище в бившия таван, той е станал собственост на собственика на земята (без да посочи кой е собственик на земята). Подобно възражение е било заявено като евентуално (след възражението, че собствеността на процесното жилище следва собствеността на жилището на втория етаж като негова принадлежност, евентуално, че е продадено от праводателите на ищците през 2005 г. заедно с втория етаж и цената му е заплатена) от ответниците. Съдът го е разгледал без да прецени доколко ответниците имат правен интерес от навеждане на подобно възражение, и дали предявяването му не съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като чрез него отричат възможността и самите те да притежават правото на собственост, а именно въз основа на тази претенция са извършили правни действия (снабдили са се с констативен нотариален акт за собственост и са се разпоредили в полза на сина си) и фактически действия (ползване на процесния имот и преустановяване достъпа до него на ищците).

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260148 от 2.07.2021 г., постановено по гр. д. № 525 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил.

Дава възможност на А. А. К.-С. и А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 116.75 лв.

Дава възможност на М. Б. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 116.75 лв.

При неизпълнение в срок производството по съответната касационна жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията по една от касационните жалби и на съдията-докладчик при изтичане срока за изпълнение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: