Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д., чрез процесуален представител адв.А., срещу определение от 12.05.2014г. по ч. гр. д.№970/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.04.2014г., с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл. 738 ТЗ, вр. чл. 31 ПВ.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл. 738 ТЗ, вр. чл. 31 ПВ.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: „необходим ли е изричен акт за прекратяване действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност или съгласно чл. 738 ТЗ възбраната се заличава служебно и в този смисъл служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне като не се налага изричен акт съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията”. Поставеният въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното определение и с приложеното от жалбатодателя влязло в сила като необжалваемо определение №386 от 30.05.2013г. по в. ч.гр. д.№374/2013г. на Окръжен съд-Добрич. При тези данни следва да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено с приложеното определение, сочено като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика. Прекратяването на действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност, е последица от прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по ал. 1, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Именно по тези въпроси съдът по несъстоятелност е задължен да се произнесе с решението си по чл. 735 ТЗ, но не и осносно прекратяване действието на наложената обща възбрана, което прекратяване настъпва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 738, ал. 1 ТЗ. Поради това, че прекратяването на действието на общата възбрана настъпва по силата на закона, дали съдът по несъстоятелност ще го посочи или не в решението си като последица от прекратяването на производството по несъстоятелност, е без правно значение за настъпването на тази последица. Съгласно чл. 738, ал. 2 ТЗ общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне като не се налага изричен акт съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията.

С оглед на изложеното обжалваното определение и потвърдения с него отказ следва да бъдат отменени и делото – върнато на съдията по вписванията за произнасяне по молбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.05.2014г. по ч. гр. д.№970/2014г. на Варненски окръжен съд и на потвърденото с него определение от 24.04.2014г., с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл. 738 ТЗ, вр. чл. 31 ПВ.

ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – [населено място] за произнасяне по заявление вх.№8202/24.04.2014г. за заличаване на обща възбрана.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: