Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М.С – изтърпяващ наказание в О.З. [населено място] срещу Решение № 87 от 20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 56/2016 г. от Административен съд Ловеч с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника си юрк. Г.Г депозира писмен отговор, в който изразява съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като административният съд няма правомощие да се произнася по иск за установяване на дискриминация с правно основание чл. 71, ал. 1 т. 1 – 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ).

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

М.С е депозирал искова молба с вх.№484/22.02.2016 г. пред Софийски районен съд, като е поискал съда да установи нарушение от администрацията на З. [ място], довело до неравностойно третиране на ищеца с искане да бъде осъдена ГДИН да преустанови практиката на дискриминация в ОЗ [населено място] спрямо ищеца, да се въздържа в бъдеще от дискриминационни нарушения, както и да бъде осъдена (ГД ”ИН”) да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди от нарушение на чл. 4 ЗЗДискр., изразяващо се в поставяне на резолюция от длъжностно лице на З. [ място] върху заявление от 09.06.2014 г. подадено от ищеца, с което е искал да върне при свиждане ползвани от него телевизор и декодер.

С Определение от 16.12.2014 г. СРС е прекратил производството по гр. дело № 33504/2014 г. и го е...