Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 72, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/.

Образувано е по касационната жалба на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Монтана против решение № 165/14.03.2018 г. на Административен съд /АС/ - Монтана, постановено по адм. д. № 99/2018 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0996-001019/29.12.2017 г.

С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба – М.Г с адрес: [населено място], [община], [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв.. Т и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е...