Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на "Кремък" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. З, ул."Новозагорско шосе" № 6, подадена чрез процесуален представител адв. В.Ц, против решение № 276 от 01.11.2017 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – С. З, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, наложена на 23.06.2017 г. от "специалист обществен ред" в звено "Общинска охрана" при община С. З.
Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената ПАМ.
Ответникът – М.К – специалист обществен ред в звено "Общинска охрана" при община С. З, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на ПАМ - "използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Мярката за административна принуда е приложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП от М.К, в качеството му на специалист обществен ред в звено "Общинска охрана" при община С. З, по отношение на лек автомобил "Мерцедес ГЛЕ 350Д" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на "Кремък" ЕООД. От фактическа страна безспорно е установено, че на 23.06.2017 г. автомобилът е бил паркиран на място, определено със Заповед № 10-00-1416/02.07.2014 г. на кмета на община С. З като част от зона за кратковременно паркиране. Водачът е изпратил кратко текстово съобщение за заплащане на дължимата такса за престой, но е допуснал грешка при изписването на регистрационния номер на автомобила, поради което на същия е поставено техническо средство за задържане на МПС.
При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е наведените в жалбата доводи и приложените по делото доказателства и е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което е отхвърлил жалбата против оспорената ПАМ. Решението е правилно.
Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. За обективирането на първите две предпоставки не се спори по делото. Касационните доводи сочат неправилност на изводите на съда по отношение на третата законова предпоставка, а именно валидността на плащането. Касаторът оспорва компетентността на кмета да определя условия за плащане на таксата за кратковременно паркиране и от друга страна счита, че наличието на условия за плащане само на указателни табели не е достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет (ОбС) С. З е приел Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община С. З (НОРИПСОПТОСЗ), както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община С. З, като в чл. 23, т. 1 на последната е посочил цената за кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени като "Зелена зона", а в чл. 52а, ал. 1 - таксата за принудително задържане на неправилно паркирани ППС в границите на "Зелена зона".
С разпоредбата на чл. 42, ал. 2 НОРИПСОПТОСЗ, Общинският съвет е възложил на кмета на община С. З да определи границите на "Зелена зона" и местата за кратковременно платено паркиране, като с ал. 3 е разписано, че местата за паркиране се обезпечават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В разпоредбата на чл. 43 е посочено, че заплащането, установяването и контрола на действителното времетраене на паркиране в "Зелена зона" става с предварително закупен от шофьора талон или изпратен SMS. С. З № 10-00-1416/02.07.2014 г., изменена и допълнена със Заповеди № 10-00-2403/16.10.2014 г. и № 10-00-1328/16.06.2015 г., кметът на община С. З, в изпълнение на задължението по чл. 42 Наредбата е въвел режим за кратковременно платено паркиране и е определил местата за кратковременно платено паркиране "Зелена зона" в град С. З. С т. ІІІ на същата заповед е разпоредено, че паркирането в зоната за кратковременно платено паркиране се извършва при условията, указани в пътните знаци и указателните табели, което кореспондира с нормата на чл. 42, ал. 3 Наредбата.
Условията за плащане на дължимата такса са посочени в указанията в поставените на място табели. Безспорно е, че указателните табели посочват ясно съдържанието на краткото текстово съобщение, което следва да се изпрати за да е налице валидно плащане на дължимата такса. Това условие не е спазено от страна на водача на процесния автомобил, поради което и изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 167, ал. 2, т. 2 е правилен и обоснован. Изпратеното кратко текстово съобщение за самотаксуване не установява таксуване за паркирания автомобил, а правилата за ползване на услугата платено паркиране не позволяват на органа да преценява дали става въпрос за техническа грешка при изписване на номера на автомобила или става въпрос за умишлено неизпращане на текстово съобщение. В същия смисъл виж съдебна практика на ВАС, седмо отделение, обективирана в решение по адм. дело № 3126/2017 г., адм. дело № 14631/2008 г., адм. дело № 10462/2015 г., адм. дело № 4026/2016 г. и др.
По отношение на доводите за недействителност на заповедите на кмета на община С. З за въвеждане на режим за кратковременно платено паркиране и определяне на местата за кратковременно платено паркиране "Зелена зона" в град С. З, същите не следва да се обсъждат в настоящото производство, чийто предмет е законосъобразността на приложена ПАМ. Косвеният съдебен контрол в административния процес е неприложим и ако касаторът счита, че посочените заповеди са незаконосъобразни следва да ги оспори по надлежния ред. Досежно твърденията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил законосъобразността на съобщението за наложената ПАМ, следва да се посочи, че принудителното задържане по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон. ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 56, ал. 4 и чл. 60, т. 6 Наредбата, съгласно които на предното стъкло на автомобила се поставя съобщение до шофьора, съдържащо основанието за блокиране на колелото и указания за реда за освобождаването му. Видно от приложеното по делото съобщение № 022778 (л. 8), същото съдържа основание за прилагане на ПАМ, като е посочен и реда за освобождаване на автомобила и дължимата такса. Съобщението има сериен номер и дата на съставяне и носи подписа на съставилото го лице. Вписан е номерът и марката на автомобила, дата и час на поставяне на техническото средство и местоположението на процесния автомобил. Това съобщение е достатъчно да констатира поставяне на техническото средство, посредством което мярката се счита за наложена.
В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 01.11.2017 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административен съд отм. а Загора, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Кремък" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. З, ул. "Новозагорско шосе" № 6, срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата, наложена на 23.06.2017 г. от "специалист обществен ред" в звено "Общинска охрана" при община С. З, по отношение на лек автомобил "Мерцедес ГЛЕ 350Д" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на дружеството. Решението е окончателно.